|
А ето един разказ, който наскоро драснах.
ОБИЧАЙНИТЕ НЕЩА
Това е художествена литература, която няма нищо общо с действителността.
Тук са концентрирани много насилие, воайорство, фетишизъм, неосъзнатост. Всичко необходимо, което кара човек да мисли, че е жив.
**************
На дъното на пощенската кутия лежеше малко прегънато листче. При отварянето му се понесе приятен аромат на парфюм. Отвътре бе изписано с красив почерк.
„Здравей, Тони. Не се познаваме, но от дълго време изпитвам силни чувства към теб. Надявах се да е някакво временно увлечение, което бързо да премине, но то става все по-пламенно. Вече съм напълно наясно, че животът ми без теб ще е кръгла нула. Вече знам, че ти принадлежа. Че ние двамата всъщност сме едно. Поради това изпитвам ужасяващ страх, че може да не излезе нищо. Да се уплашиш от чувствата ми и да ме отхвърлиш. Да се поколебаеш от това, какво ще кажат другите. Затова искам да знам дали нямаш нищо против да ти се разкрия. Ако е така, драсни едно хиксче на пощенската кутия, с което да ми дадеш знак да действам!
С безкрайна обич - твой страстен почитател.
П.П.: Оставям ти и едно тебеширче :)”
Тони огледа листчето отвсякъде и прочете още веднъж съдържанието. После го смачка в голямата си шепа и го хвърли към храстите. Чудеше се кой може да е подателят. Направи една крачка към пътя, но се спря. Помисли още малко, после се пребърка и извади от джобовете си масивен бокс, който постави на ръката си. По лицето му се прокрадна тънка усмивка. Върна се и отвори пощенската кутия, на дъното наистина имаше някакво парченце розов тебешир. Тони едва го пое в ръката си, оглеждайки го.
-Майка ви д`еба педалска! – прошепна той, притвори кутията и драсна едно хиксче. Развълнуван прибра бокса в джоба, с надеждата че скоро щеше да му се наложи да го използва.
Беше петък вечер и точно се свечеряваше. Тони се придвижваше безцелно, като малка безгрижна клетка, част от огромното тяло на града, който започваше да се изпълва с пулсиращата енергия на уикенда. Уличното осветление запълзя по булевардите, през малките улички до кварталите, където градусите и шумът постепенно започваха да ескалират.
Тони крачеше и обмисляше бъдещето. В движение откъсна няколко листенца от растенията в една улична алея, сдъвка ги и ги глътна чудейки се дали няма да предизвикат в него някакъв психеделичен ефект. Запали цигара и блажено вдиша дима. Насреща някаква окаяна едра фигура жестикулираше и се клатеше.
-Имате ли да ми дадете една цигара? – разнесе се глас, като течение в гробница.
Тони очакваше нещо подобно. Случваше се. Това, което не помнеше да се бе случвало, бе как някой го спира на пътя да го пита дали с него всичко е наред, дали има нужда от нещо. Да каже – „Имаш ли си цигари или да изтичам до павилиончето да ти купя?”. Бедняците никога не му бяха били слабост, особено бездомниците. Чудеше се какви ли им бяха мотивите да живеят така, при условие, че наоколо имаше от всичко по много. Човек само трябваше да се пресегне. Ако ти се иска да живееш така – окей, но повечето клошари не изглеждаха удовлетворени. И все пак не правеха нищо, за да се променят. Или може би бяха правили всичко друго, без необходимото. А именно, да теглят по една майна на държавата и законите и да опитат да се забавляват, докато заедно с останалите правят пачка. Но тогава дали щеше да има достатъчно глупаци, които да понесът товара на гърба си! Прекалено много хора се ориентираха към социална помощ и отказваха да работят. Прекалено много хора избягаха в чужбина. Да! Като че ли нямаше място за всички на клона. Още малко и щеше да се прекърши. Всичко да отиде по дяволите. Но въпреки това, нищо не можеше да оправдае неприятното лице, което плуваше насреща. Отблъскващата миризма и развалените зъби, които много отдавна е трябвало да бъдат извадени. Тони се прицели за миг и намести юмрука си в ченето на досадника. После му удари една главичка. Нещастникът отстъпи назад.
-Дай парите бе, бастун! – извика Тони – Обръщай джобовете!
Скитникът се пребърка и му подаде шепа монети. Тони ги прибра и забърза към пряката. Сви в първия вход и се огледа в тъмното. Разкопча дюкяна си и започна да се облекчава в една пощенска кутия. Докато уринираше, гледаше към улицата и се чудеше накъде върви този свят. Сигурно след време човек нямаше да смее да излезе вечер. Сегашните хлапетии копираха само най-лошото и го усъвършенстваха с мисълта, че то е единственият път към някакъв успех и респект. Изнасилвачи, наркопласьори и идиоти, това виждаше Тони, когато минаваше покрай люлките и гледаше майките с малки деца. Банди престъпници отрастващи под нехайния поглед на най-опасните курви на Европа. Е, много българки напуснаха страната в дирене на безмозъчни милионери, но затова пък повечето от тези, които останаха, се превърнаха в завистливи комплексарки, готови на всичко, само да натрият носа на своите така наречени приятелки, с които бяха в безкрайна конкуренция коя е похарчила повече пари на мъжа си.
Тони отдаден на размишления не разбра кога бе преминал от уриниране в монотонна масторбация, загледан в едни хлапета, които бяха спрели отвън на тротоара. Спореха къде ще е най-подходящо да отидат да се напушат. Имаше едно момиче, може би на около тринадесет, с наболи гърди и сочен, но стегнат задник. Тони се почуди дали нещо не прихваща от този объркан свят, загледан в децата откъм тъмното, стиснал пениса си в ръка като в менгеме. Чудейки се кой от компанията е с най-стегнат анус – момичето или някое от момчетата, които май бяха с предимство, освен ако не бяха вече обърнали резбата. Тони беше виждал какво ли не за своите тридесет и осем години.
Странно възбуден, той проследи тинейджърите до един блок и когато мислеше да продължи, с трепет видя как на първия етаж светна една лампа, а отворената врата на терасата го подкани с един скок да прескочи парапета. Тони огледа от терасата улицата. Имаше някакви типове отсреща, а един с автомобил, може би за момент изгуби контрол над него, качи се на тротоара и замалко не ги отнесе. Долетяха крясъци и мърморене. Тони поклати глава и влезе в кухнята. Там беше едно от момчетата, Тони го потупа по рамото, а когато то се обърна, го цапардоса. После го заключи в един шкаф и усили телевизора. Влезе в стаята и огледа изненаданите хлапета.
-К`ви сте вие бе! – промърмори Тони, наблюдавайки зорко тримата.
-А ти кой си бе, тъпак? – извика по някое време едно от момчетата, опита да се изправи, но Тони му удари такъв шамар, че то падна на земята почти в безсъзнание.
-По принцип съм полицай. – повдигна рамене Тони – Ако все още някой го интересува. Тая вечер просто ми се искаше да се поразходя. Малко да разпусна напрежението. Но няма как да стане, след като гледам как цветът на нацията се е отдал на такава деградация. От това ме боли. – Тони прехапа устни.
-Ние само се забавлявахме. – изписука тихо момичето, от което Тони усети как започва здраво да се дърви.
-Да бе. – въздъхна Тони – Дрогирате се, а посред нощ излизате да биете хората и да им взимате парите. На това ли казваш забавление?
-Ние не сме такива.
-Та си викам, защо да обикалям сам из тъмните улички, докато падна в лапите на тия зверове, вместо да ги проследя до бърлогата и там да си поговорим на четири очи.
Поваленото момче вече се бе свестило, но не смееше да се изправя от пода. Лежеше долу, слушаше внимателно Тони, а лицето му бе започнало силно да се подува.
-Но тъй като не съм някой боклук, уверявам ви, че нищо лошо няма да ви се случи, ако изпълнявате командите ми. – продължи Тони и се обърна към момчето на пода – Ти отиди там в ъгъла! – посочи той. Момчето пропълзя до указаното място – Сега си свали панталоните! – добави хладно Тони. Момчето бавно се подчини. Тони нареди на другите да легнат върху момчето, а той легна върху тях, притискайки ги с все сила към ъгъла. Започна да си го вкарва в момчето, което беше най-отдолу. От началото му се стори, че това изобщо не беше лесна работа, от което като че ли само му стана още по-интересно.
-Нямам нищо против да се забавлявате – пъшкаше Тони, - но вие сте на път да се провалите. Виждате ли сега в каква беля ви вкараха лошите навици. Някакъв гаден педофил да ви обработва с дебелия си хуй. Което предполагам е за предпочитане, отколкото да се обадя на дежурния колега да дойде и да провери какво представляват тия хапчета на масата.
Тони реши, че момчето си е взело поуката и се прехвърли в момичето, което беше в средата. То заплака от болка, но не пророни дума. Като че ли прогнозите на Тони се оказваха верни. Момичето определено побра доста по-голям залък. Изглежда тоя сочен задник и друг път беше пускан в експлоатация.
Тони съвсем изненадващо го извади от момичето и с все сила го вкара на момчето отгоре. Беше опрял крака в близкия креват и така натисна, че тримата започнаха леко да се душат. След минута Тони свърши. Остана да лежи върху тримата, които бяха затихнали, все едно ги нямаше. Дори дишаха съвсем леко, за да не го подсетят, че са тук. А Тони беше напълно удовлетворен от развитието на нещата. Може би малко прекали, но това щеше да им е за урок. Най-вероятно след тая вечер компанията щеше да се разпадне. Щяха да се избягват да се срещат, от срам и невъзможност да се погледнат в очите. Някои може би щяха да се захванат с изкуство, други със спорт. Щяха да направят така че да не остават с много свободно време, в което да мислят за събитията от тая вечер. Някои изтласкваха подобни спомени към подсъзнанието и така, докато не полудееха напълно и самите те не се превръщаха в истински чудовища. Тони си даде сметка, че това вече не го интересуваше. По принцип беше наясно, че светът е наистина интересен, но не и идеален.
Погледна часовника си и повдигна вежди. Извади пениса си от задника на момчето и излезе в коридора. Изключи бушоните прекатури хладилника и напусна сградата. Вървя няколко пресечки на зиг-заг, докато наближи едно шосе в края на града.
Тия хлапета наистина му бяха познати отнякъде. Тони си спомни, че преди месеци като че ли на тях беше продал малко екстази. Едва ли щяха да го търсят втори път.
Целият беше плувнал в пот. Насочи се към един денонощен бар. Отстрани изглежда трима чужденци се разправяха с някаква пияна отрепка. Тримата говореха на английски, бяха две жени и един мъж, а пияният българин искаше да се изкара пазач на паркинг и че му дължат 50 евро за престоя.
-Какъв е проблема, аз съм полицай? – извика Тони, приближавайки групата.
-Тия тъпаци не искат да плащат. – обясни българинът намигвайки съзаклятнически на Тони.
Чужденците като че ли разбираха малко български и се поуспокоиха, че срещат полицай.
-Къде сте паркирали? – попита Тони.
Колата беше от другата страна на улицата, на банкета.
-Добре. – Тони се обърна към пияния – Ела, аз ще ти платя и да не притесняваме гостите повече!
Тони дръпна ищеца настрани, даде му десет лева и му каза да изчезва моментално. Върна се при чужденците и им обясни на смесица от български и английски, че проблемът е приключен и че те са в безопасност. Тримата сияеха от благодарност. Дори едното момиче, по-слабото, така се усмихна, все едно му беше навита, или на Тони така се стори. Той обясни, че няма проблем, че нищо не му дължат и ги заизпраща към автомобила. Ала в един момент се огледа, извади белезници от якето си и ги сложи на ръката на мъжа, заключвайки го за уличната лампа. Двете жени още не бяха забелязали какво става, когато Тони стовари тежкия си юмрук с все сила в главата на по-пълната, което я прати веднага в безсъзнание. Хвана другата жена, която май му беше навита и я повлече зад автомобила. Повали я на земята и я заразсъблича. Опита се да й го вкара, напъваше здраво, но изглежда не беше достатъчно старателен. Огледа да види какво е положението и с изненада установи, че си има работа с мъж. Тогава нещо се блъсна в главата му и му причерня.
Когато дойде в съзнание беше абсолютно сам на пътя, чужденците ги нямаше, както и автомобила. Изглежда мъжът е разполагал с ключ и се е освободил. Туристите наоколо ставаха все по-подготвени. А после го е цапардосал с някакво дебелостенно шише в главата. Това обясняваше дебелата цицина, както и драскотините по челото. Тони се надигна и запали цигара. Поне не го бяха обрали. Само му бяха конфискували бокса. Но ако трябваше да се гадае по подгизналите дрехи, май ставаше въпрос и за препикаване.
Един таксиметров автомобил го хвърли до махалата. Тони заизкачва етажите, но спря и се замисли. След този неуспех с туристите имаше нужда може би да се разсее с едно питие, да обмисли ситуацията трезво, слабостите, които бяха допуснати. А баща му беше свалил алкохола в мазето. Тони спусна стълбищата и се насочи към мазетата, откъдето идваше светлина. Едно съседче, Светльо от третия етаж, нещо броеше някакви празни буркани и се потеше, горещината на лятото се усещаше най-много тук, в катакомбите, където се комбинираше с влагата и на човек направо му призляваше.
-Как е? – попита Тони, минавайки покрай момчето.
-Ъхъ, добре. – отговори замислен Светльо – Малко буркани. За зимата.
Тони кимна с глава.
-Ами добре, Светли. Това не е лошо! – почеша се Тони по главата – Но като гледам тая прерязана халка, дори да не бях полицай, веднага щях да сгрея, че това мазе е разбито. – Тони се усмихна към момчето – Сигурен съм, че сега ако вляза, ще намеря катинара захвърлен някъде под рафтовете.
Светльо забави реденето на буркани и се загледа в тях. Чудеше се какво ще последва.
-Разбил си мазето. – натърти Тони – Но и това не е лошо, Светка. Изобщо даже. – Тони се засмя безгрижно и потупа момчето по рамото. Светльо започна съвсем леко да се усмихва, опитвайки се да разгадае с какъв човек си има работа. А Тони взе една ябълка от касетките по рафтовете, отхапа и продължи – Лошото е само, че за зла участ си разбил точно моето мазе, копеле гадно, ще ти къртя зъбите, боклук мръсен! – Тони тупаше Светльо по рамената, но толкова грубо, че момчето се свлече на пода
-Чичо Тони, аз не знаех, че това е твоето мазе! Иначе никога! Нали разбираш! Моля те да си остане между нас!
-Как така между нас! Като полицай аз най-малко трябва да поощрявам престъпниците да остават без наказания. Няма начин, Светльо! Просто ще се обадя на колегите да дойдат да те приберат. А най-късно вдругиден ще получиш присъда и ще пътуваш към Бобов Дол. Там ще се запознаеш и с други като тебе. И ще видиш, че тия хора никак не са романтични, както ги показват в някои филми. Но затова пък, някои от тях са доста надарени.
Момчето гледаше към неизмазаната стена пред себе си и си даваше сметка, че за нула време положението наистина се беше влошило невъобразимо.
-Ще трябва да станеш приятелка на някой силен и смел мъж, който да те пази от другите, да не те опрашват денонощно. Но в замяна ти ще си длъжен да правиш някои специални неща за него. Е, при условие, че сме съседи и се познаваме от толкова години, може и да помисля дали да не ти простя. Какво избираш? Целия затвор да се радва на прелестите ти, или аз тука да взема да те опъна сега, пък да забравим за случилото се? Как мислиш? Кое е по-добре за нас?
Светльо повдигна поглед към Тони леко изненадан, после промълви с половин уста:
-Иска ли питане!
-Тогава веднага сваляй панталоните, педале!
Тони започна да му го вкарва съвсем бавно, по-скоро чувствайки в началото задължение, отколкото наслада. Отвори си един компот, който беше с капачка на винт. Отвори и едно шише от коняк Слънчев бряг, пълно с домашна ракия и запали цигара. Беше дълга нощ, а още не бе свършила! И скоро нямаше и да свърши. Обаче през решетката на вратата на височината на главата се мерна някакво лице отвън и се втренчи в двамата.
-Това е майка ми! – започна да се дърпа момчето, но Тони инстинктивно го хвана да не мърда. Вгледа се в лицето отвън и разпозна ококорените очи на леля Стели, на Светльо майка му. Тя открехна вратата, да се увери, че е истина. На Тони му стана малко сконфузено. Дръпна си от цигарата и започна да го изважда. На всеки сантиметър лицето на жената се свиваше все повече от болка и отвращение. Дорде излязат тия двадесет и нещо сантиметра, на тримата се стори цяла вечност. В един момент Светльо припна към стълбището. Тони се почувства длъжен да обясни на леля Стели, че става въпрос за наказание, а не за някакво педерастко увлечение.
-Не съм очаквал такова нещо от Светльо. Винаги съм го възприемал като добро и умно дете. – Тони гледаше леля Стели в очите, съчувствайки отчасти на горката жена. – Другата алтернатива беше да се обадя в управлението и до няколко часа да получи присъда по бързата процедура, а вярвайте ми, нямаше да е условна. В момента съдебната система има нужда от такива отрепки като Светльо, от семейства без никакво влияние, които да вдигнат бройката на ефективните присъди, както очакват от ЕС. В пандиза също очакват с нетърпение толкова свежи попълнения. Може би ви се е сторило малко необичайно, но това, което направих, беше да го накарам да се замисли. Да не съсипе живота си.
Тони повдигна панталона и слиповете си от земята. Все още беше в ерекция, която понякога при него се явяваше като автономен процес. Леля Стели с мъка държеше погледа си встрани от внушителния пенис. Тони огледа вяло мазето с някаква едва доловима усмивка.
-Е, а сега какво ще правим? – попита накрая той.
Леля Стели повдигна рамене. Беше готова да забрави за случая. Всъщност копнееше за това.
-Имам в предвид, за да сме по-сигурни, че няма в края на краищата да се обадя на колегите, може би ще е най-добре да ми помогнеш да освободя това напрежение. След като синът ти така неочаквано се изниза...
Жената го погледна озадачена, а той кимна към стената.
-Няма да е зле да заемеш мястото му! – обясни Тони. После добави да успокои жената – Ако се стигне до съд, не мисли, че ще отървеш момчето с някой подкуп на съдията и прокурора! Тия гниди ще ти източат паричките, които си кътала с години, а накрая аз ще се обадя на някой влиятелен човек, който ще им нареди да бъдат безпощадни към Светли. Това, което ще ти се случи сега, ще бъде една хилядна от това, което го очаква него, ако се откажеш. Осъзнаваш ли го?
Леля Стели кимна и едва не се разрева.
-Виждам, че си наясно как стоят нещата. – повдигна рамене Тони – Повярвай ми, че постъпваш добре. Защото едно момче след толкова много насилствен секс, просто няма как да остане момче. Просто ще бъде нещо съвсем друго. – обясни Тони замислен.
Тя се опря на стената, а Тони се опря в гърба й, повдигна пенюара и започна да й го вкарва бавно. Запали цигара. Леля Стели за своите близо петдесет години изглеждаше страхотно. Малко млади момичета можеха да се похвалят с такова тяло. Тони се чудеше как е могла да създаде и живее в такова долно семейство. Мъжът й от десет години беше безработен алкохолик. Сигурно от десетилетия не я беше опъвал. Как е могла да съхрани такова страстно тяло беше истинска мистерия!
-Ако така ме слушаш, Стели, може и да се облагодетелстваш по някакъв начин покрай мене. Ако имаш проблеми с полицията, мисля, че с удоволствие ще се опитам да ти вляза в положение, ако ме разбираш. – Тони напъна здраво в нея. Така я притисна, че лактите й се охлузиха от грубата стена.
-Така ли, Тони! – прошепна Стели пъшкайки – Ти си истински кавалер.
Тони извади пениса си и й го вкара със сила отзад. Леля Стели изскимтя от болка.
-Това хареса ли ти, котенце?
-Много си добър, Тони! Би ли загасил само осветлението, че да не правиме циркове на комшиите!
-Ти вече и заповеди започна да даваш! – засмя се Тони – Е, сега вече имаш всички шансове да се издигнеш в обществото. – допълни той, щракна ключа и продължи да й го вкарва грубо.
-----------------
Бяха се минали няколко дни. Тони се срещна с един свой стар познайник, съученици от училище, сега доктор Вили Несторов. Вили обясни на Тони, че докторлъкът вече не е като едно време, хората гледат все по-често да минават без рушвети, а дори и евентуално да има някой склонен, лекарът приема парите със страх, да не би да е постановка на някой полицай, с когото после трябва да дели и да му ходи по гайдата.
Та Вили обясни за една нова схема, как в моргата на болницата всеки ден пристигали трупове, често обезобразени от катастрофи. И че не е проблем тия трупове да се лишат от някой и друг запазен орган. А после стоката да поеме към черния пазар.
-Но трябва да има и полицай, иначе още на първата проверка и ще ни се ствърди хляба! – обясни докторът на въпроса на Тони каква ще му бъде ролята в тая долна работа. Даже двамата отидоха в болницата да може Тони да придобие някаква начална представа. Имаше няколко трупа в моргата. Три с болнични дрехи и един с цивилни. Тони пребърка джобовете на последния, но не откри нищо.
-Ентусиаст. – усмихна се снизходително Вили – Дорде едно тяло мине през отделните нива на това здравно заведение, пропускливостта пада до нулата.
Тони огледа телата.
-Я виж каква красавица! – възкликна Тони загледан в трупа на едно момиче. Вили се огледа.
-Искаш ли да й сваля тази досадна пижама? – попита той с палав тон.
-Недей! – каза Тони след известен размисъл. – Мисля, че е време да си вървим.
Но откъм коридора се дочу говорене. Вили бе крайно изненадан. Направи знак на Тони двамата да легнат и да се престорят на мъртви. Че ако някой от началниците ги хванеше тук, където нямат никаква работа, може би Вили щеше да се наложи дълго да обяснява, за да не бъде уволнен. И да киха мангизи.
В залата влезе костюмиран едър мустакат мъж, придружен от друг мъж в лекарска престилка, професор и началник на Вили, един от директорите на болницата.
-Ето че пристигнахме! – възкликна професорът – Охо... – изрази бурно изненадата си – виждам, че има с какво да се отсрамим пред вас, господин депутат.
-Хм... – промърмори едрият мъж – Мисля, че съм роден късметлия.
-Ами... – професорът погледна часовника си – ще ви оставя за половин час на спокойствие. Вие се забавлявайте, както намерите за добре! Само ще ви помоля да пазите тишина. Едно елементарно уважение към мъртвите.
-Така да бъде. – изпъшка мустакатият здравеняк, докато разкопчаваше панталоните си – И както е казал поетът – „Грабвайте телата! - някой се изкряска...” – добави той.
Тони и Вили се бяха покрили набързо с чаршафи и пазеха тишина. От гласът на мустакатия ги полазиха студени тръпки. Тони открехна леко очите си. Това, което видя го накара да забрави за всичко останало. Мустакатият мъж бе извадил достойнството си и го стискаше с ръка, все едно, че беше някакъв звяр, който едва удържаше. Беше много по-голям от този на Тони, който минаваше за надарен. Беше по-голям дори от сбора на Тони и д-р Несторов, с който наскоро си ги бяха мерили. А дебелината беше ужасяваща.
Мъжът опипа момичето, постоя за момент, после отиде до Вили и започна да го удря през чаршафа с пениса си по челото. После му свали панталона и започна да си го вкарва в задника му. Това определено не беше лесно начинание, което да стане от веднага. Д-р Несторов, притаил дъх, продължаваше все някак си да подържа ролята си на труп. След половин час на вратата се появи професорът и помоли своя приятел ако е възможно малко да ускори процедурата. Тогава едрият мъжага се изправи и започна да пръска сперма из цялото помещение. Вили все още беше с чаршаф на лицето, мъжът дори не му беше видял физиономията, но лицето на Тони беше неприкрито. Един откос падна на него, от върха на челото до шията, като напълно запуши ноздрите му. Тони не смееше да отвори очи, а също не можеше и да диша. Чак когато двамата посетители се отправиха към вратата, Тони отвори леко устата си и започна да вдишва жадно. Имаше непоносимото чувство, че течността започна да прониква навътре в тялото му, все едно се бе превърнал в беззащитна утроба, обладана от демони.
След минути Вили и Тони напускаха болницата. Походката на Вили се беше променила драстично, но това, което привличаше повече внимание, беше огромната цицина на челото, където депутатът го беше бъхтал с гигантския си инструмент.
-Е, какво мислиш? – прошепна Вили с несигурен тон.
-Май ми се стори прекалено оживено. – пошегува се Тони - Но ако след всичко това все още си навит, тогава какво мога да допълня!
-Няма как да не съм навит. – възкликна Вили – Имам да изплащам дури-страшен кредит. Има вероятност да ми вземат къщата, Стефка ще ме зареже. Дори може да се наложи да сменя и колата.
-Чудя се защо ти не я зарежеш тая мацка!
Двамата влязоха в едно кафе и се настаниха удобно.
-Както ти заряза Поли? – усмихна се Вили, доколкото знаеше беше станало друго яче.
-Тя не струваше! – кимна с глава Тони – Искам това. Искам онова. – Имитираше я – Аз да не съм златната рибка! За да й купувам глупостите, маса народ съм лишавал от мангизи. – Тони се усмихваше зловещо – Да ходи да духа на магистралата, да види как повечето хора в тая държава си изкарват парите. И като вземеш пет лева от някой немит кроманьонец, тогава сигурно ще бягаш да си купиш хляб и кренвирши, а не медальон с тъмен камък, поне на новата рокля светлият камък вече не се връзвал.
-Искаш да кажеш, че не съжаляваш, задето вече не сте заедно.
Тони се усмихна към приятеля си.
-Такива като нея се намират под път и над път. Стига човек да има доста дебело портмоне.
-А бе и в къщи има някакъв такъв момент със Стефчето. Макар че фактически аз май нямам нужда от съпруга. Както и повечето мъже, нали? – Вили се усмихна – На мен просто ми е достатъчно да правя секс веднъж-два пъти в месеца. И за предпочитане с различни. Най-добре, разбира се, с проститутки и тем подобна паплач. Плащаш си веднага и хем всичко е чисто, хем и по-евтино.
-Точно това и аз казвам. – намеси се Тони – Не разбирам защо държиш тая лигла при себе си. Е, вярно, имате дете, но голяма работа, мама му стара!
-Не става въпрос толкова за детето, а за мен. Един вид това, че съм женен и то за сносно изглеждаща жена, ми дава някаква тежест пред колегите, а и пред обществото. Семейство, кариера... Сериозен човек. – Вили въздъхна – Вярно, че ми излиза през носа и едва смогвам, но все пак хората гледат по друг начин на мен. Така мисля е с повечето мъже. Използваме жените само да подпираме имиджа, а в действителност са ни почти безразлични. То и жените пък от своя страна гледат само да се възползват както подобава. Чудя се само откъде започва целият този фалш, след всичките приказки за любов и така нататък.
-Е, аз съм полицай. – повдигна рамене Тони – Отдавна не давам пет пари за имиджа, така да се каже.
Към масата се зададе един възрастен човек от махалата на Вили. Двамата се поздравиха и дядото попита дали може да седне при тях. Вили го покани.
-Викай ми чичо Данчо, синко! – представи се дядото на Тони. – Нали нямаш нищо против да ви правя компания за малко, докато пристигне дъщерята!
-Ами ако имаш пари да вземеш по бира, мисля, че си добре дошъл, чичо Данчо.
Дядото се почеса по главата и отиде до бара за бира.
-Бива ли я щерката? – поинтересува се Тони – Не ми казвай, че се е метнала на тоя райбер.
-Де да беше! – размечта се Вили – Има вид на бит от скинове травестит. Неориентирано очилато същество, но, доколкото знам, изкарва добри пари. А и се ебе готино! – поклати глава д-р Несторов и се опипа по слабините.
Бай Данчо постави три бутилки на масата с гръм и трясък и вдигна наздравица. Всички отпиха, а Вили продължи:
-Преди година дойде в кабинета ми с оплакване за липон на гърба. Аз й обясних, че ще се наложи да й бия пълна упойка. Като заспа с някои по-свестни колеги от смяната й се изреждахме цял следобед. Напомпахме й гъзъ с човечета. Когато дойде в съзнание й обясних, че това всъщност не е липон, а просто упорита пъпка, каквато в действителност беше и че скоро щеше да изчезне от самосебе си. – Вили надигна бирата. – Такива ми ти работи.
-Човек да не смее и на лекар да ходи! – въздъхна бай Данчо, дочул отчасти монолога.
-Ами човек ако не се разсейва от време на време, с наште лекарски заплати, ще стигне до психиатър.
-Спокойно, чичо! – Тони се обърна към бай Данчо – Ти едва ли ще имаш много мераклии.
-А бе... – започна д-р Несторов – ...чувал съм какви ли не истории!
Бай Данчо отпи от бирата и продължи:
-Отдавна се чудя какъв е тоя български инат, всеки да прави дори невъзможното, да дава на сто процента от себе си, само и само да не си върши работата. И жалкото е, че като сметнеш всичките далавера заедно със заплатата, пак е по-малко от това, което печели един западноевропеец. А Бай Ганьо освен, че материално е на последно място, се лишава и от достойнството си и от чистата съвест. Кажете защо става така, след като сме най-големите тарикати!
-Бай Данчо, не забравяй, че примерно Швейцария, която вероятно би дал за пример, е страната с най-голяма употреба на антидепресанти на глава от населението! Защото там им идва изневиделица. Хората са свикнали да им е подредено, всичко да е на шест, но животът е и нещо друго. И когато то дойде, неподготвения западноевропеец откача. А в България може да нямаме достойнство и съвест, но сме наясно как стоят нещата. Гадната страна на живота не може да изненада. Друг въпрос е, че тук човек за няколко години може да натрупа милиони, нещо за което в една нормална държава хората не смеят и да си помислят. Но за това трябват много качества и акъл.
-Така да бъде, Вили! Ти си учен човек, на тебе ще се доверя. – бай Данчо отпи от бирата си – Жалко само, че тука човек когато се държи добре с другите, започват да го имат за боклук. Липсва човещината, особено последните години. Не така си представях демокрацията.
Тони се усмихна и запали цигара.
-Ако обещаеш да черпиш по още една бира, ще ти го обясня да не ти тежи, бай Данчо!
-Ще черпя и без това. – усмихна се дядото – В такава приятна компания отдавна не съм бил.
-Това е приказка, човече! – усмихна се Тони вежливо и продължи – Хората, които се държат точно с останалите, обикновено го правят да се подмазват и да търсят признание, което си е малко егоистично.
-Не винаги е така... – възрази бай Данчо, но Тони му направи знак да не го прекъсва.
-Най-интересното, разбира се, е че само когато наистина се държиш като боклук, хората започват да те уважават. Когато не се съобразяваш, започват да си мислят, че ти си наистина нещо повече. А и по този начин останалите са свободни, защото не ти дължат нищо, най-много да имат да си връщат. А пък ако случайно някой се опита да те тества, правиш му кратуната само стъпки, все едно го е газил мамут. – Тони намигна на бай Данчо. Старецът се замисли над думите му. Отпиха от бирите, а бай Данчо се намеси:
-Човек може да си изпати така. Да има разправии с полицията.
Вили се усмихна и посочи към Тони, а последния се изпъчи.
-Какъв е проблемът, аз съм полицай? Служа и защитавам!
-Ааа, добре тогава. – опита да се засмее бай Данчо. Огледа се мрачно, но бързо се оживи – Ето я и дъщеря ми! Елеонорчето.
Той й махна и жената се присъедини към компанията. Заразправя как е животът по Австрия, как ангажименти я възпрепятствали да се прибира по-често. Бай Данчо се отправи за още бири.
-Я, виж какво коте! – Тони сочеше на Вили едно момиче на тротоара до спирката.
-Бяхме съученички. – намеси се Елеонора.
-От тогава ли са й тия форми? – поинтересува се Тони.
-Да, То друго при нея не се разви. Преди години чух, че е станала проститутка.
-Как го каза, прозвуча като критика. – сви вежди Тони.
-Ами човек трябва да се опита да развива умствените си способности и с тях да прогресира в обществото. Тя никога не е правила нищо друго, освен да манипулира другите с тялото си.
-То и ти го правиш в момента, ама хайде да не те засичам! – засмя се Тони.
-Как така! – Елеонора се докачи – Аз просто изказвам мнението си.
-Ами това, че всеки гледа да изкара за важно, това, в което е добър. Е, например, ти казваш, че тая страшна мадама не е нищо, защото използва тялото си, което й е природна даденост, вместо да развива умствените си способности. Които не са природна даденост? – натърти Тони – Така ли да те разбирам?
-Е, може и да са, донякъде.
-Да искаш тая разпоретина да се мери с тебе интелектуално, най-малкото няма да е интересно и честно. Все едно да свалиш тия дрешки до нея, а тя да изпъчи тия цици, по-големи от главата ти, на фона на твоите пъпки. А и няма да се учудя ако талията й е по-малка от твоята. Така ли е?
Елеонора отпи от бирата.
-Кое дали е така? – попита тя, а челото й започна да руменее.
-Имам чувството, че нейната талия е по-малка от твоята, госпожичке? – обясни бавно Тони – Ако отречеш ще ви заведа и двете в тоалетната да ги мерите. Аз съм полицай, ще й кажа, че разследвам един сутеньор. – намигна Тони към Вили и Елеонора – Е, какво ще кажеш? Съгласна ли си?
-Както ти сам намекна, едва ли ще имам някакви шансове. – опита да се измъкне Елеонора.
-Тука мисля, че вече не става въпрос за твоите шансове. – включи се Вили – Май Тони както обясняваше и го удариха хормоните. – засмя се той.
-Не бе! Просто си ги представих една до друга в кенефа. – усмихна се Тони – Да се чудиш откъде да започнеш. Може би – обърна се към Елеонора – теб ще те поставя на колене, ще хвана с две ръце главата ти, нанизвайки я бавно на кура ми, а твоята приятелка ще те яхне, така че да ми е удобно да й ближа големите цици.
Вили бутна Тони да се успокои, че се появи бай Данчо с още бири. Старецът беше развеселен и сочеше нещо към бара, където беше завързал още няколко приятелства, а Елеонора малко се поокопити и прошепна към двамата си събеседници:
-Никога не бих паднала дотам, че да имам нещо общо с някой от вас двамата, най-малко в сексуален аспект.
Тони се усмихна и се престори на замислен:
-Я помисли още веднъж, Ели.
-Какво има да мисля, бе идиот!
-Ами моят приятел преди малко се хвалеше, че здраво ти е раздрънкал пърдялника.
Вили започна да ръга Тони по ребрата да замълчи. А Елеонора го погледна и прихна:
-Точно този човечец не бих се учудила, ако все още е девствен. – усмихна се злорадо тя. Вили я погледна в очите, а лицето му почервеня от яд. Той прошепна:
-Имаш белег от изгаряне точно на дясната бузка. И бенка до него.
Елеонора се дръпна назад, вгледа се в лицето на Вили и се свря в баща си, който надигаше шишето и викаше поздравления към бара. Тони намигна на Елеонора, после се усмихна и надигна бирата. След десетина минути четиримата се разделиха. Тони и Вили поеха през едни блокове. Вили обясни за един негов стар приятел, Евгени, който му дължи малко пари и двамата се отправиха към дома му. Евгени беше учител, на четиридесет години, женен с две деца.
Тони и Вили минаха направо по една заварявана от винкели стълбичка, водеща направо към терасата на апартамента на Евгени, който се намираше на първия етаж.
-Някога тука беше зъболекарски кабинет. – обясни Вили – Баща му беше зъболекар, ама работеше скъпо и некачествено, та последните години преди да се пенсионира остана без клиенти и се принуди да стане пазач. А Евгени беше на трийсетина и се принуди от безработен да стане учител, каквото май образувание е взимал навремето.
Тони кимна и хвърли фаса на мокета на терасата. Вътре в стаята беше светло. Двамата видяха през леките перденца две фигури от двете страни на една маса. Евгени четеше вестник, а едно момче, около тринадесет-четиринадесет години, с дълга коса отсреща пишеше на лист.
Вили направи знак на Тони да поседнат на една пейка на терасата.
-Май е започнал да дава частни уроци. – прошепна Вили по адрес на Евгени – Започва да ми мирише на допълнителни приходи.
-Предполагам, че малко престъпва закона с тая работа. – продължи Тони – Тъй като тия пари почти никога не се декларират.
-Има да ми връща хиляда лева. Ще му сложа и петстотин лихва.
-Нали ти е приятел все пак. – поклати глава Тони. Вили го погледна и продължи:
-Мисълта ми е, ако копелето вземе да се опъва, нали ще го осведомиш, че си от полицията!
-Разбира се. – повдигна рамене Тони и запали нова цигара – Необлагаемият бизнес е сериозно престъпление. Ще има да обяснява...
В стаята настъпи раздвижване. Евгени взе листа и започна да проверява дали задачите са решени правилно. След минута свали листа на масата. Лицето му беше придобило суров вид.
-Мартине, не съм доволен.
-Ъхх... – момчето изпадна в притеснение. – Мислех, че съм ги научил.
-Кажи какво да те правя, момче! Оня ден избяга от час. Пуснал си по-дълга коса от момичетата. Обличаш се в широки дрехи. – Евгени го погледна в очите – Да не си започнал да се дрогираш, Мартине?
-Ъъъ... не. Не съм.
-Ще трябва да се видя с майка ти.
-Не, няма нужда да се виждате.
-Какво? Ти учиш ли ме как да си върша работата.
-Съвсем не. – приведе се Мартин към масата.
-А бе, Мартине. – учителят се изправи и се приближи до него – Като те гледам с тая коса и тия дрехи, това лице и кожа... А бе ти да не си момиче?
Момчето заизправя бавно глава.
-Какво имате в предвид, господин Михайлов?
-Ами сексуално какъв си? Да не си влюбен в някой твой приятел? Това би обяснило тази твоя разсеяност. Като момче ли се чувстваш или като момиче?
-Не знам. – едва прошепна Мартин.
-Не знаеш! – повтори Евгени и се замисли. Застана до момчето и го докосна по главата. Погали косата му, а с лицето му започна да си търка слабините, докато пакетът му набъбна. – Трябва да проверим това нещо. – продължи да обяснява бавно учителят с пресипнал от превъзбуда глас. – Така харесва ли ти?
-Не знам! – отвърна смирено момчето.
Вили и Тони гледаха като онемели от терасата.
-Мръсно копеле! – прошепна Тони и забърса стъклото да се вижда по-добре.
Учителят с отработено движение разкопча панталона си и отвътре щръкна пениса му право пред лицето на момчето.
Вили едва сдържа усмивката си. Прошепна към Тони:
-Нищо чудно, че налита на деца тая гад. С тоя пенис ще умори всяка зряла жена. – намигна той – Ама от смях.
Тони кимна в съгласие.
-Сигурно няма и десет сантиметра! – възкликна той – Егати гея гаден!
Момчето пое пениса на Евгени в устата си. Учителят го държеше за главата и му галеше косата. Правеше бавни постъпателни движения придружени с пъшкания. След няколко минути Евгени накара момчето да се изправи, а той застана пред него на колене и започна да разкопчава панталоните му. Бавно свали слиповете му и за чудо на всички, оттам се подаде сериозен инструмент. Беше чувствително по-голям от този на Евгени, дори и така в отпуснато състояние. Учителят гледаше като в просъница невярващ на очите си, а момчето отново се притесни. Евгени започна бавно да го ближе по пениса, който нарасна и се превърна в един огромен ятаган. Може би беше три пъти по-голям от неговия. Евгени вече не можеше да го поеме в устата си, защото не можеше да си я отвори толкова, само го ближеше жадно, обхванал го с две ръце. Тони и Вили гледаха като шашардисани от терасата, извадиха телефоните си и започнаха да снимат. Момчето изглеждаше все едно всеки момент ще се разплаче. Макар едновременно с това да нямаше нищо против. Всички бяха очаровани от нежните черти на лицето му и огромната тояга, която подаваше на своя учител.
-Почти ми се прииска да отида и аз да оближа тая дебела тръба! – прошепна Вили засмуквайки целия филтър на цигарата. – Ама не ми се иска да имам нищо общо с тоя Евгени.
-Няма проблем. – отвърна Тони – Мога да се поинтересувам къде живее това момче. Някой път да видим по-отблизо за какво става въпрос, че тука се чувствам като наказан. – Тони погледна към екранчето на телефона си – Не разбрах дали това момче не му се удава математиката или тоя смрадливец само така го обработваше, но с тоя пенис и тая визия мисля, че никога няма да му се налага да работи, камо ли да смята.
-Има потенциал да стане звезда. – допълни Вили.
-И защо да не му помогнем като за начало. За него славата, а и ние ще изкараме някой лев помежду другото. В интернет е пълно с перверзници, които дават мило и драго за къртачи на неговата възраст. Тоя хуй ще върви като топъл хляб.
Вратата се открехна и се появи Евгени стъписан.
-Какво става тук, кои сте вие! – извика той, оглеждайки неканените гости.
-Ами чухме, че тука се правят свирки и дойдохме и ние. – започна да обяснява Тони преглеждайки заснетото на телефона клипче, без да поглежда събеседника си – Но се наложи да чакаме на опашка.
-Сега ще извикам полиция! – заплаши ги домакина.
Тони му подаде служебната си карта. Евгени я погледна, после позна Вили, който му кимна.
-Точно се качвах по стълбичката, когато този полицай ме попита какво правя и реши да ме придружи, за да се увери, че наистина се познаваме.
-Човек никога не може да предполага на какво ще се натъкне, изпълнявайки служебния си дълг. – вметна Тони, после се обърна към момчето, което беше застинало зад учителя си – А ти напиши на един лист трите си имена и адрес!
-Ама аз не знаех... – зпочна да пелтечи Мартин. Тони се усмихна предразполагащо.
-„Аз не знаех” е единият от изразите, от които на полицая му излизат мазоли на ушите. Другият е „Без да искам”. – Тони погледна сериозно – Няма проблем, синко. Просто за всеки случай. Ако твоят учител изгуби желание да направи самопризнания.
Момчето подаде листчето на Тони, а той го даде на Вили и му намигна многозначително.
-Сега си върви вкъщи!
-А с мен какво ще стане? – попита Евгени, след като момчето си тръгна.
-Изцяло зависи от теб. – отговори Тони.
-За щастие познавам господин полицая отдавна и мога да се застъпя да бъде малко по-мек към теб и да забрави за това, което имаме на телефоните си. – усмихна се Вили. Евгени също се опита да се усмихне – Само трябва да ми върнеш някаква част от парите, ако не всички. Поне хиляда лева.
Евгени отстъпи крачка назад.
-Ами те всичките са хиляда.
-Главницата да. – уточни Вили – Не забравяй за лихвата петдесет-шестдесет процента!
Евгени кимна.
-Няма ли да ни поканиш в апартамента, докато уредите нещата! – намеси се Тони.
-А да, разбира се, заповядайте! – покани ги Евгени. – Колко съм разсеян! – засмя се гръмогласно. – Седнете и се чувствайте като у дома си! Маргарита! – провикна се той – донеси нещо за пиене на тия приятелчета, че сигурно са ожаднели!
Евгени излезе от стаята, а след малко пристигна жена му Мргарита с шише уиски и безалкохолно.
-Заповядайте, господа! – сервира на двамата. С Тони си размениха многозначителен поглед.
-Тая ти е навита. – сподели Вили, след като жената ги остави сами.
-Не мисля така. Познаваме се отдавна. – отговори Тони и надигна уискито.
-Имаше ли нещо между вас?
-Може би щеше да излезе нещо, ако не ме беше зарязала. – тихо отговори Тони. Просто не мога да проумея как е могла да предпочете такъв мъж като нейния, след като навремето аз не отговорих на изискванията й. Нито е голям красавец, нито може да изкара парите, които аз изкарвам.
-А и с този инструмент! – продължи Вили – Сигурно му бие турски чикии само със зърната си завалииката! Разсипия на цици!
На Тони не му беше смешно, а набързо изпи още две чаши от уискито, развълнуван донякъде за старите времена. Обмисляйки дали не бе допускал някакви непростими слабости, които са го довели до неуспех. Телефонът му иззвъня, той погледна екрана и се нацупи още повече.
-Началникът се обажда.
-В момента на работа ли си? – попита Вили.
-Да, мамка му. – Тони се нацупи като малко дете и отвори разговора – Кажи, началник, как е хавата?
-Къде си бе, тиквеник? – се чуваше силен глас – Къде ти е радиостанцията?
-На ремонт е, нали ти казах!
-Бързо отиди на Бузлуджа №5, има семеен скандал. Някакъв психопат иска да заколи жена си. Виж какво става!
-Не може ли да отиде някой друг? – запротестира Тони.
-Всички други полицаи са заети. Още ли не си тръгнал?
-Тръгвам, тръгвам. – Тони затвори разговора.
-Ще вървиш ли? – попита Вили.
-Ъъъ, там сигурно е опасно. – отговори Тони и си сипа още една чаша – За чии да ходя да се разправям с разни ненормалници, които отдавна е трябвало да ги пратят в пандиза, където им е мястото. Някой съдия е взел добра сумичка, а аз ще отнеса някоя заострена отверка в стомаха.
Неочаквно се появи Евгени запотен, с фенерче в ръка. Обърна се към Тони:
-Приятелю, ще те помоля, тъй като си по-висок, да дойдеш да свалиш кутията с парите от един шкаф, аз ще ти светя.
-Готово! – изправи се Тони и двамата се отправиха към един тъмен килер с огромен шкаф на дъното. Тони се покатери по едно столче и опипа отгоре, но не напипа нищо. В този момент почувства силен удар по главата си, зави му се свят и се прекатури от стола.
Усети как гореща кръв потече по лицето му. Евгени замахна с една брадва да го удари отново, но този път Тони я хвана и успя да го удари с нея в лицето. Тони се изправи и започна да нанася удари по нападателя си, крещейки страховити псувни.
-Трябваше още веднага да ме удариш с острото, тъпако! А ти какво си помисли, че не нося на бой. Нали съм полицай, бе...
В нишичката се появи Маргарита, която гледаше злобно Тони и се опита да го хване за ръцете, но той й би един юмрук в носа и главата й отскочи назад и удари Вили, който точно идваше да види какво става. Той се свлече на пода, почти в безсъзнание. Маргарита се олюля за момент, после пак опита да нападне Тони но той я удари още няколко пъти и тя се свлече до съпруга си.
Тони сложи белезници на Евгени и се опита да го вкара в шкафа, където да го заключи. Вътре беше почти празно. Като светна с телефона си, видя на дъното на шкафа нещо като вратички. Тони дръпна едно резе и пред него зейна цяло помещение, което той леко освети с телефона си.
-Какво, по дяволите става тука! – бръщолевеше Тони под носа си, когато отвътре дочу нечие пъшкане – Кой е тук? – изненадан изкрещя той.
-Сергей. – отговори детски глас отвътре.
-Какво е това помещение? – намеси се Вили, току що дошъл на себе си.
-Няккво момче е закопчано с белезници за водопровода. – обясни Тони и подаде ключ към Вили – Бързо отиди да го освободиш. Намирисва ми на отвличане. Твоят приятел колкото по-добре започвам да го познавам, все по-силно успява да ме изненада. Вече със сигурност мога да кажа, че сериозно е загазил.
Вили изкара момчето от тъмното помещение, което изглеждаше на единадесет-дванадесет години. Отведоха го в стаята за уроци. После двамата отмъкнаха там и телата на Евгени и жена му, които вече се свестяваха и Тони реши да ги закопчае с белезници. Доведоха и децата им, момче на четиринадесет години и момиче на шестнадесет, Боби и Невена. Тони закопча и тях за всеки случай. В шкафа имаше цяла кутия белезници, вериги и друг ивентар.
-Е, Серги, - усмихна се Тони към момчето и го подкани да седнат на масата при Вили – Аз съм сержант Антон Ковачев. Ще ми обясниш ли какво правиш в този апартамент? Как попадна тук?
-Ами преди десетина дни играехме на футбол в двора на училището и топката излезе навън. Аз отидох да я взема и тогава срещнах господин Михайлов. Той ме качи в автомобила си и ме води да ме черпи сладолед.
-В кое училище учиш?
-В дома за сираци.
-Това обяснява много неща. – кимна Тони.
-Но как попадна в този апартамент? – заинтересува се Вили.
-Г-н Михайлов ме докара. Каза, че тука ще ми е по-добре.
-На колко години си?
-На дванадесет.
-Иха! – възкликна Тони – И предполагам си правил секс?
Момчето поклати утвърдително с глава.
-Значи не е проблем да те попитам г-н Михайлов прави ли секс с тебе?
-Да.
-А тази госпожа виждал ли си я? – Тони посочи Маргарита.
-Да. – отвърна момчето.
-И тя ли прави секс с тебе?
-Да.
Тони повдигна от масата една визитка на Маргарита.
-Това изобщо не ме учудва, г-жо съдия!
-Нотариус. – поправи го Маргарита – Визитката е стара.
-Такаа... – продължи Тони – А тия две деца виждал ли си ги, Серги?
Сергей поклати отрицателно с глава.
-Е, сега ще имате възможност да се запознаете.
Тони ги накара да си кажат имената, годините и някои други данни, за които му хрумна. Вили мълчеше и наблюдаваше всичко с интерес.
-Серги! – обърна се Тони към момчето – Отиди на терасата и светни лампата! Вили ти изгси тази тук. Така сега закопчай дясната ръка на Боби за лявата на Невена, а свободните им ръце за тия два крака на масата! – Тони извади телефона си и започна да снима – Така! Сега, Серги, зстани зад Боби и разтъркай слабините си в задника му.
Серги го погледна учуден, после отиде зад момчето и започна да се търка в него. Беше с близо една глава по-нисък и доста по-слаб, което може би се дължаше на диетата в училището и особено на последните дни.
-Ами ако си готов, предполагам, че може да преминем към същината. – подкани го Тони и се приближи с телефона си. Свали пнтолоните на Боби, а Сергей свали своите.
-Мамка му, Тони! – не се сдържа Вили и извади своя телефон – Изглежда тая гнида – имаше впредвид Евгени – прави сериозни проучвания преди да удари. Това са едни от най-внушителните курове, които някога съм виждал. – Вили не сдържаше възхищението си – Имам впредвид стотиците порно филми, които съм изгледал. – уточни той.
-Предполагам и г-жа нотариускта има пръст в тоя подбор. – изказа предположението си Тони - При тоя смешен хуй, който има вкъщи, жената е зажадняла за нещо истинско.
Невена бавно се извърна нстрани и като видя какъв ятаган се клати до задника на брат й, дълго не можа да отмести поглед. А Сергей няколко минути безуспешно се опитва да вкара пениса си в Боби. Налице беше явна несъвместимост. Тони не се сдържа и донесе една ботилка олио от кухнята, каза на Сергей да зстане настрана и смаза ануса на Боби. После извади надървения си хуй и след страхотни напъни и пот започна да си вкарва главата му.
-Мамка му! – изруга Тони – Последната тясна дупка в това семейство!
Вили и Сергей се кикотеха отстрани. Бяха запалили по цигара и си близваха уиски. На слабата светлина от терасата се забелязваше лицето на Боби - шрено като хамелеон и влажно като медуза. Родителите му гледаха в пода пред себе си. Невена хвърляше поглед ту в пениса на Тони, който все още и нполовина не можеше да влезе, ту в този на Сергей.
-Нали нямаш нищо против, Серги, да прочистя пътя за тежката артилерия. – пъшкаше Тони и се потеше – Че както си го натопорчил горките хлапета ще умрат на него.
Тони извади пениса си и се премести зад Невена. Започна да й го вкарва в задника с все сила. Ставаше доста по-лесно. С ръцете си й стисна гърдите, които му се сториха изключително големи.
-Мамка му, момиче! – дръпна се Тони назад – Когато майка ти беше горе-долу на твойте години съм стискал циците й, но ти определено я биеш! – Тони разкопча ризата й. Невена беше с доста стегнат сотиен, смачкал гърдите й нагоре към шията и надолу към корема. Тони моментално свали сотиена.
-Дори сега майка ти не може да ти стъпи на малкия пръст, кукло. Та на тебе едната ти гърда е по-голяма от нейните две. – Тони бързо разкопча Невена от белезниците и я закопча с гръб към масата. Дори така, когато ръцете й бяха разперени встрани, гърдите й бяха колкото главата на Тони, който започна да ги смуче. Постави пениса си между тях като направи знак на Сергей да продължи работата си с Боби. След няколко минути неочаквано телефонът на Тони иззвъня.
-О, мамка му! – Тони премести пениса си в устата на Невена и отвори разговора – Кажи, шефе!
-Къде се намираш? – силния глас на началника пресекваше по телефона.
-По пътя съм, няма проблем.
-Остави тези клетници! Каквото е имло да става, сигурно вече е станало. – дочу се гласът – Искам те бързо в ЖК Левски, блок първи, етаж първи. Съседите на учител и юристка са чули ужасни викове от апартамента им. На всяка цена трябва да се провери какво става.
-О, добре. – Тони забави постъпателното движение в устата на Невена, а пенисът му дори започна да спада – Обръщам колата. – осведоми го Тони.
-Е, Тони, ако си далече да пратя някой друг?
-Не, не... – прекъсна го Тони – Вече съм там. – Изключи телефона и пое главата на Невена в ръце. Отново започна да го вкарва в устата й. Сергей вече бе успял да си вкара пениса в задника на Боби. И двамта здрво се потяха. Вили снимаше отстрани, гледката го възбуждаше неимоверно. Дванадесет годишно кльощаво момче с ненормално огромен пенис, ебеше негов батко, близо двойно на неговите килограми с няколко пъти по-малък пенис.
-Евала, Серги, върни си го за всяко едно ебане! – окуражи го Тони, който премести Маргарита на масата срещу децата и започна да й го вкарва отзад.
-Само ми духаха. – уточни Сергей – Който се премести на Невена и започна да й го вкарва също в задника. Тя беше доста по-висока от него и момчето с лекота едновременно й ближеше и циците. Тони не бързаше да свършва. Изглежда бе потънал в размисъл, докато работеше над Маргарита. Колко пъти навремето си беше представял този момент на контакт с нея, а сега дори не беше тук. На Вили му падна батерията на телефона, той си смъкна гащите и седна на мсата зад Невена, като започна да й го вкарва в задника. След обработката на Сергей, с двойно по-голям пенис, за Невена беше време за почивка с хуя на Вили. Сергей отпи от уискито и с нови сили се върна и започна да й го вкарва отпред. От време на време го изваждаше момичето да си поеме дъх, тогава Вили обгръщаше пениса му с ръце и ги движеше по него, представяйки си как се катери по дебела лияна в амазония заобиколен от маймуни. Гледаше към светлинката на терасата и се чудеше какво странно нещо е животът и кое го възбужда повече – големите гърди на Невена, или гигантската лияна по която се катереше. Чувстваше се все едно преоткрива някаква отдавна забравена връзка с природата.
-Ало, шефе! – дочу се пресипналия глас на Тони - Вътре съм! – потвърди той, докато го вкарваше на Маргарита.
-Така ли?
-Да, в апартамента в ЖК Левски. Няма да повярваш на какво попаднх!
Всички в стаята притаиха дъх нетърпеливи да разберат следващите ходове на Тони. Вили беше хванал Сергей с едната си ръка за пениса, а с другата бе поставил пръст на устата си да пазят с Невена тишина.
-Всички са добре, замалко аз да пострадам. – продължи Тони – Обещавам ти истинска новина.
-На какво си попаднал? – попита го гласът.
-Преди това искам да те попитам дали няма да получа някаква награда за работата?
-Можеш ли да си по-конкретен?
-Допълнителна отпуска, да кажеме един месец. – отговори Тони с несигурен тон.
-Един месец! – изкрещя началникът му – А бе, Тони, ти да не си пил фанта от различни шишета! Боже Господи...
-Ало... – Тони се престори, че не чува.
-Какво бе? – крещеше гласът.
-Ало! Ало. – Тони поклати глава и се усмихна към насъбралите се наоколо – Проклета батерия! – натърти в телефона и изключи разговора. После изключи телефона и продължи – Имах предчувствие, че ще стане така. За ваш късмет има голяма вероятност всичко да си остане помежду ни и да бъде забравено.
Евгени бавно надигна глава.
-При условие, че платите на приятеля ми хиляда и петстотинте лева, които му дължите, а също и на мен обезщетение за неимуществени вреди в размер на десет бимки.
-Това са доста пари! – намеси се Маргарита. Тони не помнеше кога си беше извадил пениса от задника й, дори не помнеше дали е свършвал. От другите само Сергей все още разгорещено се опитваше да си вкара целия пенис в Невена, а Вили седеше кротко до тях и от време на време го галеше по топките.
-Парите трябва да ги дадете сега. – продължи Тони с безкомпромисен тон – Инак има голяма вероятност да гниете в затвора. – Тони усети, че тия думи в държава като България не звучаха много сериозно, особено отправени като заплаха към бивш съдия, затова реши да доуточни – Едва ли някой ще се трогне от новина за блудство със сираче. Но имах в предвид нападение над полицай с цел убийство за мъжа ти, а ти беше негов съучастник. Предполагам ти е ясно, че ние полицаите сме пазители на статуквото и най-вече на властта. Затова властта много не се церемони с хората, които посягат на нас. – Тони си прибра пениса в панталоните и продължи – Този път ви умолявам да предадете парите кротко. Ако го бяхте направили по-рано, щеше да се разминете с доста по-малка сума.
-А ако ти кажа, че не разполагаме с толкова пари? – Маргарита се надигна от масата и се загащи.
-Има една приказка, - замисли се Тони – че всеки се простира според чергата. Не мога да повярвам, че хора, които извършват тежки престъпления без да им мигне окото, не са се подсигурили с няколко дебели пачки за всеки случай.
-Ами ние разчитахме на късмета. – обади се Евгени.
-Е, все пак сме хора! – повдигна рамене Тони – Може пък да измислим някакъв друг начин да ни компенсирате. – той заобиколи масата и се приближи до Невена, опипа едната й гърда с две ръце и повдигна вежди – Мисля, че за тази красавица няма да бъде проблем да изплати вашите заеми доста бързо. Познавам хора, които ще я пазят като собствена дъщеря, така че и косъм да не падне от нея. – Тони облиза зърното й – Ще бъда много разтроен ако някой прост тираджия се държи грубо с нея. Така ще го бъхтам, че няма да може да се качи в камиона. А после ще го накарам да й яде лайната.
-Аз пазех едни пари за годишнина от сватбата. – намеси се Маргарита – Мисля, че с тях ще се натаманят.
-Да оправим сметките тук ще бъде най-добре и за нас. – Тони я откопча и я последва в другите помещения. След минута се върна. Сергей точно си бе измъкнал инструмента и се надвеси над Невена, която Вили откопча от масата и я накара да легне. В тъмното помещение Сергей изглеждаше като някакъв кльощав трикрак урод. Едва успя да вкара главата на пениса си в устата й, и започна да я пълни със сперма.
-Това момче е като крава. – учуди се Тони.
Маргарита тръгна към дъщеря си да я откачи от огромния пенис, но Тони я спря. Съвсем малка част от течността излизаше навън, тъй като устните на Невена бяха разтеглени и почти плътно прилепнали по главата на члена. Тя няколко секунди гълташе, за да може да диша, но тласъците бяха толкова мощни, че само един-два пълнеха почти цялата й уста. Накрая тя се задави. Последваха още няколко тласъка, спермата от които се нагнетяваше в гърлото и излизаше през носа, после Сергей извади тежкото туловище на пениса си и се отпусна крайно омаломощен на масата до Невена. Маргарита понечи отново да отиде при дъщеря си, но Тони я стискаше здраво, онемял от очакване какво щеше да се случи. Гърдите на Невена изглеждаха гигантски, все едно, че бяха напомпани от мъжествеността, която се изля в тялото й. Накрая Невена се разкашля и изплю огромно количество сперма. Почти в несвяст, тя се отпусна на масата до Сергей и ръката й остана върху него. Двамата лежаха така, може би без да осъзнават нищо наоколо.
-Някой снима ли го? – извика Тони. Другите се спогледаха – Е, жалко! – допълни той. Отброи парите на Вили, сложи Сергей на рамо и тримата напуснаха апартамента.
------------------------------------
Бяха се минали няколко дни, един стар познат бе поканил Тони на гости. Името му беше Дончо, на тридесет и седем, военен.
-Нямах представа, че си ходил на мисия в Афганистан! – Тони сръбна от чашата си с вино. - Колко време изкара там?
-Ами достатъчно! – замислено отговори Дончо – То му изгубих края вече. Мисията беше преди няколко години, после се уредих подръжка. Отвреме навреме пътувам до Афганистан.
-Не ти и трябва да зачестяваш. Там не е за бели хора. – поклати глава Тони.
-Така е. – съгласи се Дончо – Но ако човек има акъл може да си докара добри парички допълнително.
-Че армията не ти ли плащаше достатъчно! – изненада се Тони – Да пращаш хората в тая лудница и да не се отчетеш финансово си е престъпление.
-Така е, Тони. Но какво да ти кажа, американските ни колеги взимаха десет пъти повече за същата работа и пак не бяха доволни. – Дончо кимна с глава и смен няколко канала на телевизора – Ей тоя телевизор ми е от мисията. И едно извънбрачно дете. – намигна към Тони. После продължи – За някои зло, за други добро, както всяко нещо, но откак братската американска армия даде едно рамо на Афганистан, производството на хероин скочи доста. Става въпрос за истински мангизи, човече. Тоя блок няма да може да ги побере.
-Значи, казваш, всичко е в пълен синхрон? – попита Тони загледан в телевизора, където започна някакъв порно филм от двд-то, в който негър с огромен инструмент започна да опъва педерасти.
-Да – отговори Дончо – Някакви американски войници и едни талибани се грижат за зрогата. Аз работя с тях. Но, може би няма да се изненадаш, обаче истинските проблеми започват тук, в България. - Дончо повдигна рамене - Тъй като гледам да разкача някакво минимално количество от наркотика преди да го предам по веригата, колкото да докарам до нормален жизнен стандарт, нали разбираш, ама се оказва, че не съм единствен в махалата.
-Стига бе! – Тони гледаше как негърът се опитваше безуспешно да си вкара пениса, който се прегъваше заради дължината и се налагаше да го насочва с ръце.
-Да бе! Някакви непълнолетни хлапетии! Нямат страх ни от родители, ни от затвора. То, доколкото ги знам имат едни радители... Сигурно и те разчитат на тия пари.
-Та за какво става въпрос? – прекъсна го Тони.
-Ами ако имаш желание и си в кондиция, малко да ги посплашиш, пък аз ще те компенсирам както подобава. Нали разбираш? На мен не ми се иска да вдигам шум около себе си. Освен ако всички други алтернативи не дадат ефект.
Тони допи виното си и двамата излязоха. Започнаха да обикалят в междублоковите пространства, докато не доближиха една пейка с някакви силуети.
-Тия са едни от групата. – прошепна Дончо – Бъди внимателен!
-На марихуана ли ми мирише? – провикна се Тони като минаваха покрай тийнейджърите и започна да се прави, че души въздуха. Бяха две момчета и едно момиче.
-Защо, забранено ли е? – попита едно от момчетата.
-Да, забранено е. – Тони извади служебната си карта – Даже има хора в затвора за това. За един, от които, заслугата е моя. – усмихна се той.
Хлапетата гледаха двамата възрастни с нескрита злоба, но се подчиниха, когато им поискаха личните карти. Тони записа данните на двете момчета и им каза да си вървят. Момичето се представи за Милена и обясни, че живее наблизо и затова не си е взела картата със себе си. Тони запали цигара и дръпна своя приятел настрани.
-Тия двамата са хората, които ти мътят водата. Знам ги от участъка. Но няма смисъл да ги арестувам. Предлагам ти тия дни да сложиме по една качулка на главата и да ги посетиме по домовете. Да си поговорим на спокойствие с тях. А и с близките им.
-Имам слабост към такъв вид разговори. - кимна Дончо – А тая пръдла какво ще я чиниме?
-Сигурно нейната роля е да духа на двамата за имидж. – повдигна рамене Тони – Ще й кажа да се разкара. Да не загрозява пейзажа.
Тони подаде листчето на Дончо. А като се обърна към пейката, видя че Милена стана и хукна да бяга.
-Стой! – извика Тони – Ще стрелям.
-Носиш ли оръжие! – попита Дончо.
-Не. – кимна Тони – Само белезници. Вършат повече работа.
Двамата погледаха още няколко секунди и хукнаха след момичето. То се придвижи на зиг-заг между няколко блока, може би с цел да ги изгуби.
-Бива си я тая наркоманка! – възкликна Тони и изплю фаса от устата си. Дончо беше плувнал в пот. Когато заобиколиха един блок Тони видя, че Милена се скри под един джип. Кимна на Дончо да заобиколят и застанаха откъм стръмната част на пътя. Разкопчаха панталоните си и започнаха да пикаят. Течността потече по наклона и накара Милена да излезе. Тя тръгна да бяга към една ливада в края на комплекса, но този път Тони я настигна и се хвърли върху нея. С нейните около четиридесет килограма, тя моментално се свлече под натиска на неговите близо сто. Тя лежеше по корем и не можеше да мръдне, а Тони се отпусна върху нея дишайки дълбоко. Когато умората му премина, Тони усети как се подпира на пениса си, опрян точно на заднте й части. Сигурно беше дебел почти колкото крака й, помисли той и я хвана за косата.
-Знаеш ли че току що доста загази, госпожчке. – каза с прегракнал глас в ухото на Милена – Изглежда невероятно как за пет минути човек може да съсипе живота си!
Дончо се приближи, дочул заплахите на приятеля си и му подаде някакво пакетче.
-Нищо не съм направила! – опита да се защити Милена.
Тони се престори, че бърка в задните й джобове и след малко постави пакетчето пред лицето й.
-За лична употреба дават няколко годинки, - започна бавно да обяснява Тони, повдигайки тялото си, така че почти цялата тежест насочи към пениса си – но за разпространение човек направо може да забрави кога е влязъл.
-Какво е това? – Милена беше на границата да заплаче. Манипулациите на двамата даваха очаквания резултат – Сигурно момчетата са ми го сложили в джоба!
-Хмм... – не бързаше Тони да повярва – Не ми се сториха такива! Дори си носеха личните карти.
-Мойта е вкъщи. – заплака Милена – Елате и ще ви я покажа.
-Не става въпрос само за личната карта. – продължи бавно да говори Тони в ухото й – Когато те оставихме на пейката и ти побягна, разбрахме, че има нещо много повече от това.
-Никога не съм виждала този наркотик! – изхлипа Милена – Моля ви се да ми повярвате!
-Хмм... – Тони извади цигарите си и запали една – Откъде знаеш, че е наркотик?
-Не знам. Но сигурно е наркотик!
Тони видя как Дончо се отдалечи, а някаква фигура се приближаваше от тъмното.
-Кой е там? – дочу се някакъв старчески глас. След малко се появи старец с кофа с боклук.
-Теб какво те интересува! – изсъска Тони, а Милена обърна лице към тревата, за да не я познаят.
-Искам да видя какво става. – настояваше старецът.
-Защо? – изуми се Тони – Щ
|
ОБИЧАЙНИТЕ НЕЩА-Tетин Алексиев
