|
Тема |
Re: ОБИЧАЙНИТЕ НЕЩА-Tетин Алексиев [re: лидa тoнeвa] |
|
Автор |
Nerv (непознат
) |
|
Публикувано | 20.01.11 15:05 |
|
|
Като, че ли „автора” проявява следи на дар слово. Проблемът е, че не става за четене.
Мъката на мисълта – мъка на словото, както се казва.
Интензитетът на сцени с малтретиране и обилният насилствен (преобладаващо анален) секс, поднасяни в относително бърза и монотонна последователност, без това да е особено необходимо или полезно за динамиката и дълбочината на разказа ме отказаха някъде към изнасилването на леля Стела. (така ли се казваше?)
Неизчерпаемата активност (т.е. болезнената и постоянна готовност за безразборен и насилствен секс) на Тони(?), трудно може да се възприеме, като особено фин детайл при изграждане „психологизма на героя”.
Натрапчивото му чувство за превъзходство над всички останали загубеняци и неговите „морални” основания да „раздава справедливост и превъзпитава грешниците” по не особено оригинален, но достатъчно уродлив начин - не са убедително мотивирани, нито стимулират към мисловна провокация, поне както са ни представени. По-скоро могат да наведат на мисълта, че авторът е имал сериозни проблеми в детството си и вероятно все още таи болезнени спомени на подсъзнателно ниво.
Не на последно място смятам, че едва ли съвременният читател може да се шокира (феноменално) от количеството и естеството на предложените на неговото внимание гадории, с претенциозността, че имат някакъв творчески или емоционален заряд.
Иначе както загатнах: има надежда.Редактирано от Nerv на 20.01.11 15:18.
|
| |
|
|
|