"изразих известно колебание по въпросите дали 12 годишните имат такъв капацитет на четене - над 700 страници за един следобяд и ако все пак прехвърлят материала - какъв ли ще е кпд.
и продължавам да съм на мнение, че качеството на четене и у два, три и повече пъти възрастните от 12годишни би било ощетено за сметка на скоростта. "

Сега като ти съобщя, че съм проходил на 8 месеца, а проговорил на 13(проговорил с изречения, а не с отделни думички), сигурно също няма да повярваш, щото вероятно на дъщеря ти й са се случили по-късно и ти изхождаш от собствения си опит. Моята проходи на 10, но още е само на откъслечни думи, а е почти на 15 месеца. И аз какво, "да изразявам известни колебания" ли? Ми нека се развива както й позволява собствената природа, всеки си е сам за себе си.
Не гледаш телевизия и сигурно няма да повярваш, че човек може за 3 секунди да намира кой ден от седмицата е произволно зададена му дата от 20, 30 и повече-цифрена(!) година. И да намира грешки във вечния календар. Няма да повярваш и как млада жена може да повтори 150 напълно разнородни думи в същия ред, в който са й казани. Няма и да повярваш как в края на ХІХ в. 4-годишно кубинче научава правилата на шахмата, докато гледа баща си как играе, а само след година няма кой да го победи в цяла Хавана. След още няколко - в цяла Куба, а след още няколко - в цял свят.
Като чета дадена книга никога не й броя страниците и не си засичам време. Когато съм чел "Тримата мускетари" не съм си поставял за цел да правя рекорд по "бързо" четене. Никога не съм знаел, че е 753 страници(то, между другото, зависи от формата), от теб го научих, а съм я чел 5 пъти - 2 на български и 3 на руски. Просто книгата ме грабва и не ми разрешава да се отделя от нея, това е. Така е и с всичко друго от Дюма.
Какво да направя като Павич няма същото въздействие върху мен, да си огъна подметките ли? :)


твърдя, че е така
бързина за сметка на качество.
дали няма връзка и с общуването, се замислям също :)

А аз пък се замислям и т е запитвам дали е редно да се опитваш да прекрачваш някои граници в същото това общуване, които не е редно да прекрачваш, дори да си с модераторски пагони?