потокът на съзнанието не е отживелица )
единственото, което мисля, че е отживелица е писането в трето лице. мъртво и гадно е, не става. не ми пука за третото лице ед. число, то е разработено на макс твърде отдавна. отдавна спрях да търся нови думи, с които да обиждам лошите хора, които ме дразнят. никой не заслужава повече от “да ти еба майката, боклук”, ако заслужаваше нямаше да е лош човек. и за да сме елитни хайде ще си цитирам “захари, хубаво име за куче” ако не ме лъже паметта.
съжалявам, че така се получи със заглавията в библиотеката, просто така тръгна от първото писане тук.
ако е съквартирант по-добре куче.
мързи ме да пиша. не ми се чете. нищо не ми се прави. тоест нищо ново – и вчера беше така. кграниците, които трябва да прочет остават, сега са просто 60 по-малко. не ми се чете.
сори.