Мисля, че имаш талант, но си допуснал няколко грешки:
Създадените от тебе образи не будят нито кой знае какво съчуствие, нито желание да се отъждествим с тях. Оттам се губят 90% от драматизма, на които си разчитал в последните изречения.
Можеше да представиш симпатични герои, с планове за бъдещето, примерно през целия разказ ни подготвяш как той мечтае за дете, тя му казва, че е бременна, или пък, че желае точно сега той да и направи бебе, двамата са супер щастливи, а датата на календара е 25 април.
Не разбрах защо героят ти работи такива откачени работи и защо беше това с американските президенти - какво искаш да покажеш с това?
Аз лично не забелязах никакво развитие в характерите на героите. По начина, по които си ги представил е трудно да си представим какви ще са последствията за тях от аварията. Тоест получават се две събития без ясна връзка помежду си. С какво това, че героят е детдомовец, самотен, пие, общува с крокодила Гена, сади цветя, обича космати жени, допринася за развръзката? Всички тези подробности могат да се премахнат без това да промени финала, следователно са неуместни. С какво именно неговата трагедия е различна от трагедията на останалите хиляди хора наоколо?
Заглавието е напълно подвеждащо и ще ти навлече заслужения протест на читателите.
Сори, стана доста критикарско, имаш и някои добри попадения, които ми харесаха, но пък положителната критика няма да ти е толкова полезна.
There is no Dark Side of the Moon really....
Matter of fact is, its all dark.
|