продължена от Окаян ястреб:

"... а през нощта, в тъмна доба кога дяволи и духове търчат по земята, Червената забрадчица биде споходена от чуден сън. Яви й се самодива в бяла премена и рече:
- Не ходи утре при старата, сестро!

***

Пътеката се виеше през лудо биле и изтравниче. Дърветата протягаха клонести ръце и скриваха слънцето, а сенките от ноктите им се прокрадваха след Червената забрадчица. Една сенка се сгъсти, оформи и застана отпреде й. Туй бе демон чер, що старите зоват "ЛОШ вълк". Демонът изсъска, а от пастта му излезе серна смрад:
- Дека ке одиш, моме?
- При бабулята си - приведе глава Червената, за да не гледа в мъртвите очи на вълка. Спомни си що думаха хората: "ако те полази гад подземна, ако таласъм ти се изплюе в млякото и ако те спре ЛОШ вълк, пази се от зъркелите му, защот погледнеш ли го там, на камък ще се обърнеш!..."




продължена от Гарсон

"...може би не ви е известно, но аз работя в емиграционните власти и от там познавам г-жа Шапчица, която често ставаше обект на шеги заради навиците си на обличане. Шапчица изчезна един ден, замина за Унгария, където живеела баба й. Бяхме вече забравили за нея, когато внезапно тя се върна и започна да показва снимки. Усмихна се точно на мен, без да знам защо и ми разказа своята история.... Будапеща е град от две части, Буда и Пеща, разделяни от реката Дунав, която се вие като огромна боа изпълзяла от миналото на европейския континент. Шапчица се настанила в малка луксозна квартира близо до Ваци от едната страна на Дунава, докато баба й била наела скъпа едноместна стая в Шератон, до кралския замък на хълма Гелерт в дворцовия квартал от другата страна на Дунава. На втория ден от своето пристигане Шапчица тръгнала по Ваци и се усмихвала на младите момичета в цветни носии, които рекламирали спектакъл по народни танци. На всеки подлез се продавали вкусни понички, това унгарско сладко изкушение, което е приготвено от майсторски омесено брашно, мая, набухватели, захар, мармалад, емулатори и унгарски подправки като куркума, джоджен, канела, кориандър, унгарско орехче, лопуш и др. Шапчица се запитала дали баба й няма да се зарадва на няколко понички и купила един плик, който прибрала в раницата си. Шапчица продължила пътешествието си към другата страна на Дунава като минала и през булевард Ракоци, където дълго се колебала дали да не си купи от световно известните унгарски пиперки и най-накарая импулсивно платила една връзка и я пъхнала в раницата си в задното отделение от другата страна на поничките....."