Дебелогъз Нинджа:

- Супербно! - изпищя Червената шапчица, понастоящем Синя, но най-вече полилавяла от изживяния множествен оргазъм в гората. Тя се спря за момент пред портата на имението, принадлежащо от три века на роднините й по майчина линия, огледа критично семейния герб, след което уверено затопурка по алеята, криволичеща из градината в английски стил. След половин час краката й /епилирани с "Браун" и щедро хидратирани с постепил крем, съдържащ кютен и десет вида етерични масла, включително от пачули и салтомортале/, я отведоха до величественото, но леко демодирано имение на фамилията фон Ротенхатен.
"Нуждае се от известно освежаване", помисли си Червената шапчица и облиза сластно устнички, щедро разкрасени с последния писък на модата сред червилата, произведени от Макс Фактор.
Тя хвърли последен поглед на ръкописа, който носеше в кошничката си - надяваше се тайничко, че е съумяла да намери точната среда между подробните описания и кратките изречения, че не звучи фалшиво елитарно и измъчено тенденциозно с кратичък изказ, който уж да подсили разказа, а всъщност само да спъва мисълта. Все пак бабиерът беше последната инстанция, върховното жури и само тя щеше да избере победителя в конкурса.
"А и кой по-добре от мен познава вкусовете на баба ми - графиня фон Ротенхатен?" - Червената шапчица не можеше да мисли за баба си по друг начин, освен добавяйки и титлата след миличкото обръщение.
Тя пое дълбоко въздух, доскоро девичият й бюст почти излезе от и без друго оскъдното деколте, бърза мисъл прелетя през главата й: "Дали не изглеждам твърде предизвикателна?" Бързо отхвърли еретичната мисъл - нали поне не се виждаше татуировката: "Aristocracy suxx" под дупето й. Вярно, беше малко просташка, но какво пък?
Червената шапчица беше готова за срещата с графиня фон Ротенхатен.