10 май, 2000 г. – поредният ден от живота ми… Не се различава от вчерашния, няма да бъде различен и от утрешния. Трите заедно дават представа за ежедневието ми, което е далеч от това, за което си мечтая. И все пак, колкото и да е обикновен този днешен ден, прекрасно знам, че никога в живота ми няма да има вече 10 май, 2000г…! Както не го е имало и досега…Това малко ме натъжава, защото само след ден-два или седмица няма да мога да го свързвам с нищо, ще изчезне, както са изчезнали другите преди него – все едно, че никога не са били… Аз, разбира се, не знам нито кога, нито как ще умра, и слава богу! Но все си мисля, че ако ми е писано да доживея до старост, неминуемо ще дойде ден, в който ще живея само в спомените си за миналото. Ще се мъча да си спомням чертите на близки за мен хора, ще ми се иска да чуя гласа на мама, с който ме подканя да си изям обяда или пък да си измия ръцете. Ще търся в себе си погледа на любимата жена, спомена за аромата на косите й при първата ни среща. Може пък да ми се прииска да си спомня нещо и за някой съвсем обикновен ден, например за днешния. Дали ще мога да видя отново наситеното зелено, в което са потънали дърветата? Дали ще усетя полъха на вятъра, докосващ ме в момента? Да бих могъл бих направил всичко за да ги задържа – знам, че тогава за мен те ще бъдат нещо повече от спомен, ще бъдат самият живот, моят живот. Ако мога да си спомня нещо, нещо мъничко и незначително, нещо такова, на което в момента дори не обръщам внимание – като усмивката на онази непозната жена, която сега пресича улицата – знам, че тогава това ще ме направи щастлив…Знам и ми е тъжно, защото знам добре и друго – нама да мога да го съхраня този ден, както не съм успял да запазя и предишните… Всъщност, разсъждавайки по-мащабно, е ясно, че това което се отнася за един едниствен ден, с пълна сила важи и за живота ми като цяло – дали ще има какво да си спомням тогава…дали ще съм доволен от живота си? Сигурен съм, че всички народи имат в духовната си съкровищница нещо от рода на следното: ЖИВЕЕ СЕ ВЕДНЪЖ – ПОСТАРАЙ СЕ ДА ЖИВЕЕШ КАКТО ТРЯБВА. Много велики, мъдри хора също са изказвали подобни мисли. Добре, това е ясно, но как, по дяволите, да го изживея сега този живот, та да съм сигурен, че няма да съжалявам после? Един е животът, мой е, да го изживея както си искам – казва си лентяят и спи по цял ден. Така е - мисли си друг и търси трескаво развлечения. Друг някой, нека го наречем най-общо творец, подчинява цялото си съществувание на стремежа да остави нещо духовно след себе си, защото един е животът…Някой търси авантюри, приключения, друг се отдава на наука, жертвайки личния си живот, трети се трови с наркотици – кеф му е, пък и животът си е негов…И най-много, а сигурно и най-прави са тези, които изобщо не се замислят върху това… Такива неща си мисля днес – 10 май, 2000г. Мислил съм ги и преди, датата в случая нама никакво значение. Не знам защо пиша всичко това тук, в този клуб. Не знам всъщност защо изобщо го пиша…Може би се надявам, че като напиша тези думички, отлитайки от мен те ще вземат със себе си и самия ВЪПРОС, в който са се навързали, та да ми стане по-леко – да не се занимавам повече с такива глупости. Или пък подзъзнателно се стремя именно така да запомня днешния ден - че съм ви запознал с тях…???