10 май, 2000 г. – поредният ден от живота ми… Не се различава от вчерашния, няма да бъде различен и от утрешния. Трите заедно дават представа за ежедневието ми, което е далеч от това, за което си мечтая. И все пак, колкото и да е обикновен този днешен ден, прекрасно знам, че никога в живота ми няма да има вече 10 май, 2000г…! Както не го е имало и досега…Това малко ме натъжава, защото само след ден-два или седмица няма да мога да го свързвам с нищо, ще изчезне, както са изчезнали другите преди него – все едно, че никога не са били… Аз, разбира се, не знам нито кога, нито как ще умра, и слава богу! Но все си мисля, че ако ми е писано да доживея до старост, неминуемо ще дойде ден, в който ще живея само в спомените си за миналото. Ще се мъча да си спомням чертите на близки за мен хора, ще ми се иска да чуя гласа на мама, с който ме подканя да си изям обяда или пък да си измия ръцете. Ще търся в себе си погледа на любимата жена, спомена за аромата на косите й при първата ни среща. Може пък да ми се прииска да си спомня нещо и за някой съвсем обикновен ден, например за днешния. Дали ще мога да видя отново наситеното зелено, в което са потънали дърветата? Дали ще усетя полъха на вятъра, докосващ ме в момента? Да бих могъл бих направил всичко за да ги задържа – знам, че тогава за мен те ще бъдат нещо повече от спомен, ще бъдат самият живот, моят живот. Ако мога да си спомня нещо, нещо мъничко и незначително, нещо такова, на което в момента дори не обръщам внимание – като усмивката на онази непозната жена, която сега пресича улицата – знам, че тогава това ще ме направи щастлив…Знам и ми е тъжно, защото знам добре и друго – нама да мога да го съхраня този ден, както не съм успял да запазя и предишните… Всъщност, разсъждавайки по-мащабно, е ясно, че това което се отнася за един едниствен ден, с пълна сила важи и за живота ми като цяло – дали ще има какво да си спомням тогава…дали ще съм доволен от живота си? Сигурен съм, че всички народи имат в духовната си съкровищница нещо от рода на следното: ЖИВЕЕ СЕ ВЕДНЪЖ – ПОСТАРАЙ СЕ ДА ЖИВЕЕШ КАКТО ТРЯБВА. Много велики, мъдри хора също са изказвали подобни мисли. Добре, това е ясно, но как, по дяволите, да го изживея сега този живот, та да съм сигурен, че няма да съжалявам после? Един е животът, мой е, да го изживея както си искам – казва си лентяят и спи по цял ден. Така е - мисли си друг и търси трескаво развлечения. Друг някой, нека го наречем най-общо творец, подчинява цялото си съществувание на стремежа да остави нещо духовно след себе си, защото един е животът…Някой търси авантюри, приключения, друг се отдава на наука, жертвайки личния си живот, трети се трови с наркотици – кеф му е, пък и животът си е негов…И най-много, а сигурно и най-прави са тези, които изобщо не се замислят върху това… Такива неща си мисля днес – 10 май, 2000г. Мислил съм ги и преди, датата в случая нама никакво значение. Не знам защо пиша всичко това тук, в този клуб. Не знам всъщност защо изобщо го пиша…Може би се надявам, че като напиша тези думички, отлитайки от мен те ще вземат със себе си и самия ВЪПРОС, в който са се навързали, та да ми стане по-леко – да не се занимавам повече с такива глупости. Или пък подзъзнателно се стремя именно така да запомня днешния ден - че съм ви запознал с тях…???

Hubavo e chovek da pomni izminali dni ot jivota si!, no vajnoto e hubaviat spomen da ostane:) Pojelavam ti mnogo hubavi dni, da pomnish - no i da izjiveesh. Da, jivota si e nash, i ne si go davame - ako iskame..., i vseki e s pravoto si na izbor, dori i za miga, koito si izbira... Mnogo hubavo pishesh:), dano i utre ti se sluchi neshto mnogo hubavo, i da go spodelish s nas!:)))))))))))

И аз, пък и сигурно всеки си ги мисли тези работи! И аз нямам отговор! Измислих си обаче следното нещо: да не мисля за деня като за цял ден, а да го живея на момента - настоящите 10 минути, после, като дойдат другите 10-20 минути да живея тях все едно, че след тях няма да има други; като съм на работа, например, и ми остава половин час до края на работното време и нямам какво да правя, да не седя само и да чакам да изтече това време, че след него да живея... Е, в повечето случаи не успявам да не си губя времето! :)) Дали разбираш това, което се опитвам да кажа? Ти казваш: "Добре, това е ясно, но как, по дяволите, да го изживея сега този живот, та да съм сигурен, че няма да съжалявам после?" На към 26-27 години съм и за това време съм събрала страшно много консерви, буркани, бутилки със спомени. И знаеш ли, поне половината от тях -да, много са, щото съм от глупаците, които си повтарят грешките - са пълни с неща и постъпки за които малко или много съм съжалявала. Обаче сега, като е минало време, си ги спомням с обич и са ми мили. И ми се иска пак да ми се случи нещо такова, за което да съжалявам, да страдам, но пак да усетя душата си толкова млада... Няма рецепта за това! Всеки се оправя според разбиранията си, както може. Животът е да се живее.

и издържа цял ден без да го направиш?

Ами ако един ден разбереш какво искаш да направиш с живота си, но вече е твърде късно? И нямаш сили да го направиш? И си кажеш, ако го бях направил навремето, сега нямаше да съжалявам... И още по-лошо, ако не го мислиш това, а го чувстваш дълбоко в себе си и се опитваш да заглушиш тези чувства с мисли за ежедневните глупости, но не успяваш? Ами ако знаеш как да изживееш живота си, но нямаш сили да го направиш защото пътят, който си избрал е твъде тежък? Това по-лошо ли е? Каква е разликата дали живееш един ден или сто години след като после изчезваш и от теб не остава нищо? Освен ако не вярваш в живот след смъртта, разбира се. Аз не вярвам в живот СЛЕД смъртта.

..доста често се опитвам да попия в себе си гледка, звук или мирис ( или комплексно ) от някой ден, с мисълта че в бъдеще ще се връщам чрез спомена пак на същото място в същия ден, но...всичко избледнява ( макар и да има изключения ). Днес примерно се любувах на Витоша и облаците търкащи се в нея ( даже стих написах :-)) и пак се сетих за това че, бих искал да запазя спомена от този ден. Жив да си че, поде тази тема :-))

Спомените, които целенасочено запомняш се изтъркват след време. А има такива дето се пръкват в главата ти след години. Съвсем случайно и неочаквано. И понякога ми е сладко (и тъжно) като си помисля, че сигурно никой не си спомя точно това. Има нещо магическо в това единствено аз да си нося този спомен.

май не подбрах правилно датите:) вчера наистина се случи нещо, което направи деня ми необикновен.. а днес - днес смисълът на живота ми става на три годинки! Обичам го този 11 май! Всяка година!!!

да ти е здрав и умен той! и да те радва‚ и да те радва до старини :))) и да е весел и щастлив‚ също.

този смисъл! :)