И аз, пък и сигурно всеки си ги мисли тези работи! И аз нямам отговор! Измислих си обаче следното нещо: да не мисля за деня като за цял ден, а да го живея на момента - настоящите 10 минути, после, като дойдат другите 10-20 минути да живея тях все едно, че след тях няма да има други; като съм на работа, например, и ми остава половин час до края на работното време и нямам какво да правя, да не седя само и да чакам да изтече това време, че след него да живея... Е, в повечето случаи не успявам да не си губя времето! :)) Дали разбираш това, което се опитвам да кажа? Ти казваш: "Добре, това е ясно, но как, по дяволите, да го изживея сега този живот, та да съм сигурен, че няма да съжалявам после?" На към 26-27 години съм и за това време съм събрала страшно много консерви, буркани, бутилки със спомени. И знаеш ли, поне половината от тях -да, много са, щото съм от глупаците, които си повтарят грешките - са пълни с неща и постъпки за които малко или много съм съжалявала. Обаче сега, като е минало време, си ги спомням с обич и са ми мили. И ми се иска пак да ми се случи нещо такова, за което да съжалявам, да страдам, но пак да усетя душата си толкова млада... Няма рецепта за това! Всеки се оправя според разбиранията си, както може. Животът е да се живее.