Древните са построили Валдрада на брега на езеро, с къщи кацнали една над друга и въздушни улици чиито парапети се оглеждат във водата. Когато пътникът пристигне, вижда два града – единият, възвисен над езерото, а другият, отразен с главата надолу. Нищо не съществува и нищо не става в едната Валдрада, без да се повтори в другата Валдрада. Градът е издигнат така, че всяка негова точка да бъде отразена във водното огледало под него. Валдрада във водата не само съдържа всички извивки и баралефи на фасадите, издигащи се над езерото, но също и пространството на стаите с подовете и таваните, с перспективите на залите и огледалните врати на гардеробите. Обитателите на Валдрада знаят, че всяко тяхно движение веднага се повтаря от техните огледални образи. Това придава особено достойнство на отраженията и съзнанието за това кара хората да не оставят нито един момент на небрежността или случайността. Даже когато любовниците преплитат телата си, плът до плътта, в търсене на онази поза, в която върхът на удоволствието на единия се предава на другия, даже когато убийците забиват нож в тъмните вени на врата на жертвата и кръвта шурти с нарастваща сила под натиска на острието потъващо между сухожилята, дори тогава, не самото съвокупление или не самото убийство имат значение, колкото имат значение съвокуплението или убийството на отраженията – студени и прозрачни. Понякога огледалото подчертава значимостта на оригинала, понякога я отрича. Не всичко, което изглежда важно горе, запазва своята сила отразено долу. Градовете-близнаци не са равни. Нищо от живота на Валдара, не е симетрично. Всяко лице и жест намират своя отговор от друго лице или друг жест в огледалото. С преплетени очи двете Валдради живеят една за друга. Но любов между тях няма.