Древните са построили Валдрада на брега на езеро, с къщи кацнали една над друга и въздушни улици чиито парапети се оглеждат във водата. Когато пътникът пристигне, вижда два града – единият, възвисен над езерото, а другият, отразен с главата надолу. Нищо не съществува и нищо не става в едната Валдрада, без да се повтори в другата Валдрада. Градът е издигнат така, че всяка негова точка да бъде отразена във водното огледало под него. Валдрада във водата не само съдържа всички извивки и баралефи на фасадите, издигащи се над езерото, но също и пространството на стаите с подовете и таваните, с перспективите на залите и огледалните врати на гардеробите. Обитателите на Валдрада знаят, че всяко тяхно движение веднага се повтаря от техните огледални образи. Това придава особено достойнство на отраженията и съзнанието за това кара хората да не оставят нито един момент на небрежността или случайността. Даже когато любовниците преплитат телата си, плът до плътта, в търсене на онази поза, в която върхът на удоволствието на единия се предава на другия, даже когато убийците забиват нож в тъмните вени на врата на жертвата и кръвта шурти с нарастваща сила под натиска на острието потъващо между сухожилята, дори тогава, не самото съвокупление или не самото убийство имат значение, колкото имат значение съвокуплението или убийството на отраженията – студени и прозрачни. Понякога огледалото подчертава значимостта на оригинала, понякога я отрича. Не всичко, което изглежда важно горе, запазва своята сила отразено долу. Градовете-близнаци не са равни. Нищо от живота на Валдара, не е симетрично. Всяко лице и жест намират своя отговор от друго лице или друг жест в огледалото. С преплетени очи двете Валдради живеят една за друга. Но любов между тях няма.

Strahotno! Kato si pomisli chovek, che i siankata mu pravi sushtite dvijenia kato nego, no izprazneni ot smisyl... Znaesh li, struva mi se, che se pritesniavash da izpolzvash stilovo po-ocveteni dumi, sigurno ot strah da ne izpadnesh v prekalen patos. Mislia, che tekstyt napravo si gi iska. :o)))

O-o-shte! O-o-shte!

Хм, май си права. Аз имам спомени че съм чел същия откъс в оригиналния български превод някак си много по-живописен и сочен. Но все пак ме е страх да не избягам от самия оригинал. Макар че какъв оригинал е това на английски... Аз лично бих го написал по по-друг начин. Може би трябва да се довера на вътрешното си чувство и да се извиня на Калвино за греха :))) Всъщност радикалното решение е да науча италиански :)))))

здрасти, ex-Pesho , моля те, опитай да напишеш откъса, воден от вътрешното си чувство. няма да е грях. много ми е интересно какво ще стане. а, да - радвам се, че ... здраве1 н.

Добре, ама по-нататък. Първо ще пусна други неща. :))))

Ne e losho da si zapliuesh avtorskite prava, che ne se znae...... :))))))))))))))

Е, аз работя за чест и слава и собствено удоволствие. :))) Пък вече има и истински превод от италиански... :(

Ей! В тоя клуб било страхотно,............само пасторални сцени, без хусарски офицери. Аз пък ще ти дам диаметрално противоположния съвет за евентуалния втори превод. Туширай емоцията. Красотата на тези малки разкази е в естественото. Ако внесеш още една идея емоция ще стане прекалено сюреалистично с типичния латиноамерикански натурализъм. Това е Италия - страната на малките красиви неща. Семпло и естествено, както се пише един дневник.

Moje bi dobra idea, ako Pesho pisheshe knigata, a ne ia prevejdashe (mejdu drugoto dosta-dosta kadyrno;-)). T, Wassily, da ne si privyrjenik na otvorenite proekti, t.e. ako niakoia kniga ne ni haresva da ia pobutnem ottuk-ottam, da ia prenapishem, da ia podpishem...? :-)