На мен ми звучи като едно от две неща, а може да са и двете еновременно:

1. майка ми, баща ми, баба ми, леля ми и т.н. роднински наименования по правило не се членуват с кратките притежателни местоимения. Та оттук по аналогия "детенце ми", после "ми" изпада. В много езици (неиндовропейски) делимо притежание и неделимо притежание се изразяват по различен начин. Не е възможна подобна аналогия, защото бг. никога не е имал контакти с такива езици (не знам в турски как стоят нещата), но интересно е, че така - нечленувано - човек говори само за собственото си дете, майка, баба и т.н.

2. замяна на личното име на детенцето с думата "детенце". На български личните имена не се членуват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите