|
|
| Тема |
 Нечленуваното "детенце" |
|
| Автор |
kiivi (vihreä) |
|
| Публикувано | 07.02.12 04:25 |
|
|
|
Опитвам се да проследя откъде се взе това чудо в българския разговорен език.
Само за онагледяване на феномена - няколко произволни форумни примера:
Дано се оправи детенце.
(в смисъл на: Дано се оправи детенцето.)
Ако и при детенце е такова положението, бих те посъветвала... [еди-какво си]
(в смисъл на: Ако и при детенцето (ти) е такова положението, бих те посъветвала...)
... на мен лично ми се очертава да си гледам детенце до втората година...
(в смисъл на: на мен лично ми се очертава да си гледам детенцето до втората година)
Пожелавам на детенце... [еди-какво си]
(в смисъл на: Пожелавам на детенцето...)
Ако синият цвят на тези изречения ви се струва прекалено искрящ - прави сте, точно така си е. А пък на мен тази дума "детенце", като я прочета или чуя (второто - изключително рядко), ми действа по същия избождащ очите/слуха начин, макар че не я пишат/казват с искрящи цветове.
В моите възприятия ли е грешката или тук действително има нещо ненормално?
Защо хората почнаха да предпочитат да не членуват думата "детенце"?
Откъде се взе тая мода?
И кога? Аз за първи път я забелязах преди може би 3 години.
По едно време си мислех, че е някакъв диалект, но всъщност на живо съм я чувала от познати от София и Ст. Загора, а тези два региона не бих ги сложила под общ езиков знаменател... Във всички случаи за жени иде реч обаче; от мъже не съм я чувала - странно! (Оттам си направих и извода, че трябва да е мода, а не диалект)
Та... някой има ли наблюдения върху тук описания феномен на нечленуваното "детенце"?
| |
| |
| 
|
|
