|
|
|
|
|
това е характерно за одъртяването. Нашите бащи и майки ни мислят за гамени, поколението преди нас /да речем от 70-те/ ни вика колко сме разкрепостени, а аз като се сравня с тези от 90-те се чувствам като монах. Иначе познавам и много свестни пубери. Даже много по-ориентирани в живота от мен. Проблемът е че колкото повече порастваш, толкова повече забравяш за суетата на предходните дни. Едно време си мислех, че като съм 10-ти клас съм много голям. После като влязох в унито си виках - ей край, завършен човек съм вече. Сега като си спомня на какъв хал съм бил тогава - си викам - д@йба дришльото. И си мисля колко е гот да заформяш кътретата декада. Нали се сещаш какво ще си кажа след 5 години /примерно/.
Редактирано от Aulus Vitellius Celsus на 17.03.11 22:41.
| |
| |
| 
|
|
Re: Има/няма някой/някого? [re: Zo]
