Чакай, чакай... за не говоря за представяне на даденото диалетно прозиношение в изписването на думата, а за транскрипция на думата - конкретното й произношение. В лингвистиката, транскрибцията се означава с квардратни скоби [...] или наклонени надясно черти /.../.

Така, например добре известното "нйе" се трансрибира като /нье/ или /н'е/. Знакът за мекост в българската трансрибция е горен индекс "ь" или апостроф; докато съглсно правилата ни за правопис, "ь" се поставя само пред "о", поради което при изписването на такива думи следва да се ползва "й" пред "и", "е" или"ъ".

В случая всичко това е ненужно, защото българското "л" е винаги меко пред и/е.

Относно твърдението, че "Тва ь не се отнасяше до л-то, ами до е-то.", мога да кажа, само че отново се показваш неособено запознат със собствения си език.

Йотуването на гласните има значение само ако са самостоятелни, без предхождаща ги съгласна, например: "Йован" /йован/, "Юнак"/йунак/, "Йерархия"/йерархийа/, "Йий!"/йий/, "Яна"/йана/, "живея" /живейъ/.

След съгласна "йотуването" на гласната показва омекотяване на съгласната:
"Петьо" /пет'о/, "дюля" /д'ул'а/, "мисля" /мисл'ъ/


----
бял подпис на бяло поле