Михайло е копирал от Википедия, но е преправил по същесштвените неща.
Печатното Я е въведено от Петър 1, и той наистина си е поръчал буквите да приличат на латинските, но ръкописното я, както се вижда от документите го е имало от преди, и то е било бързописна форма на буквата "малък юс".
На руски малкия юс се чете "я", и по онова време се е използвал и за звука я когато той не е произлизал от малката носовка.

В една хипотетична "истинска модерна кирилица", Голямото Я би било точно малкия юс, а малкото курсивно- подобно на днешното малко ръкописно я (и веднага щеше да лъсне че в много случаи употребата му е неуместна). Сегашната буква Я е голямо недоразумение и само показва каква каша е забъркал Пешо с неговата латинизирана шлокавица на кирилицата.

Това положение се пренася и в България с въведането на гражданската кирилица, а за малко и в Сърбия, но там се усещат и го махат. В оригиналната славянска азбука от 9 в. я и ю за били йотирани (с едно i-) отпред букви а и о.