Благодаря за чудесния и яко подплатен отговор, който даже ме кара да се изчервя, че съм повдигнал темата "ей така".

Да -- съвременни стилистики и граматики няма, ако не броим граматиките за средните училища. С години търкам дюшемето в книжарницата на БАН и другаде да диря стилистика -- йок. Това обяснява донякъде дереджето на езика в българската периодика днес.

On topic, допреди Войната пълният член е бил задължителен в аналогичните случаи. Спомням си нелошата тв драматизация на романа за банкера Буров, в който авторката неминуемо пише (през устата на героя си) за "Търговската банка" "Народната банка" "Външното министерство" и т. н. Именно гледането на тая драматизация ме събуди към темата -- подсъзнателно с години съм ненавиждал "скопената" форма и тогава всичко кристализира. На колкото и довоенни източници да попадах, до един имаха пълни членове на логичните места.

Нима има тъй съществена разлика между стария и новия език (за правописите знаем -- има). Нима не се гордеем от членуването в българския език -- негова отличителна черта? Нима в езика не е залегнало началото, че писмената форма следва говоримата (дори след Войната повече отвсякога!)?

---

Друга -- и верно, странична -- причина да имам зъб на "скопената форма" е, че в практиката си като преводач на английски постоянно се натъквам на искания скопяването да се пренесе в превода! В резултат на това единствено в България имаме табели, които оповестяват (е, на чужд език) "Някякво министерство на вътрешност", "Някякво министерство за икономия и енергетика" (боя се, че да...) "Някаква българска народна банка", "Някакъв национален дворец на култура", "Някаква държавна агенция за младеж и спорт" и т. н. Уви...