ВОДЕЩ: В „12 плюс 3” следва Езикова култура с доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.
Б.Г.: Добър ден,...Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Последните две седмици бяха белязани от две събития, които имат пряко отношение към нашите разговори в студиото на „12 плюс 3”. Първото от тях е битката, която с известно чувство за хумор бихме могли да определим и като „епична” – та, битката на министър Николай Василев в Брюксел еврото в България да продължи да се нарича „евро”, а не да се пише и произнася „еуро”. И второ събитие – излизане на 60-страничната версия на романа „Под игото” – сбит преразказ, направен от учителя в средното училище Ангел Малинов и издаден от издателска къща „Труд”.
ВОДЕЩ: Вие, предполагам, сте за облика „евро”, а не „еуро”?
Б.Г.: Всеки нормален български гражданин е „за” тази форма. Както и всеки нормален български гражданин си дава сметка, че всичко това се прави с цел да не се появи трети надпис върху банкнотата – на българска кирилица, а гръцкият надпис „по съвместителство” да служи и като кирилски. И тук научните аргументи нямат никаква стойност, защото въпросът всъщност е политически. Ние обаче – като контраудар – бихме могли да отхвърлим това желание на Европейската система на централните банки и да претендираме наименованието на европейската валута тогава да се транскрибира на български и да бъде „юро”.
ВОДЕЩ: Смятате ли, че Брюксел би приел такова предложение?
Б.Г.: Не, не смятам. Най-вероятно от 2007 г. ние ще продължим да си изговаряме „евро”, но ще бъдем принудени да изписваме „еуро”. Бихме могли обаче да обърнем внимание, че обликът на буквата „у” в надписа на гръцки не е българският облик на тази буква. Във всеки случай бихме могли достатъчно да експлоатираме тази тема поне за да разберем наистина доколко Европейският съюз е зона и на езиковото многообразие.

Miser, miser!
modo niger
et ustus fortiter!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите