От 1971 г. живея в Англия. Там съм завършил образованието си и работил до сега. Общо-взето съм съгласен с талвега на горните мнения -- един език е толкова богат, колкото и друг. Лично смятам, че в умели уста българският често печели точки пред английския -- по икономия на изказването по-рядко, по изразителност по-често.

В българския липсват съвременни технически термини (произлезлите още от ХІХ в. такива) от местно потекло. Това донякъде отразява материалната бедност на страната. До по-голява степен, обаче, то отразява и настройката на българите, че езикът им бил беден, срамът (никога не изказван, но явно чувстван) им от него и оттам безразборното заимстване на "модерни" чуждици.

Добре помня как четох за един конкурс на сп. "Наука и техника за младежта" отпреди 30-ина години. Искаха да намерят българска дума за онова, което на времето наричаха ЕИМ (електронно-изчислетелна машина) -- днешният компютър. Сред първенците излезе думата "числер". По-икономична от "компютър", по-звучна от "ЕИМ", не смехотворно дериватна като "драспал", тая дума така и никога не намери почва сред българите. В близко до това поле, на "калкулатор" дълги години по български викаха "елка" -- удивително удачен и елегантен термин. Но народът упорито го изтри от устата си и днес мълвим за калкулатори -- близо три пъти по-неикономично, по-грозно и тромаво, прозрачно заимствано...

Днес говоримият български по радио и телевизия е под всяка критика. Писменият български, на който са експонирани милиони българи също. Тарикатско-просташки, беден, пълен с криворазбрани заемки, изкривен. Казармено-педантичното училищно образование отнема естествения домашен език на децата и ги вкарва в неестествена ризница. Омразата на възтържествалия град спрямо селото удушава притока на "нови", свежи думи и термини оттам, от миналото. Отхвърлянето на комунизма води до отхвърляне и на естерестемес-медийната дисциплина, която му бе присъща. Резултатите са на лице. Днес дори водят сериозни дебати дали Вазов и Йовков не следвало да се преведели на съвременен български защото, видите ли, децата били неспособни да се напъват да научават ненужни отживелици. Тържество на борбения (и борчески) анти-интелектуализъм!

Следва да се отнасяме малко по-скептично към богатостта на английския. Грамадният му речник отразява една англосаксонска особеност -- протестантската, макар и неказармена, педантичност на жреците езикови. Щом в Големия оксфордски речник има еди-колко си думи, то английският е на-богат, точка! А тъй като речникът е етимологически, видно е колко много от тия думи съвсем не биха били сметнати за английски от един българин -- "аппаратчик", "самовар", "тройка" са станали "английски" само с по едно "обнародване" във вестник. "Къри", "сари" и "набоб" са станали английски с по едно надлежно датирано и запазено писмо от имперски чиновник до роднини в метрополията.

С други думи, смятам, че съвсем не сме лишени от богат език, че до голяма степен сами сме си криви за обедняването му.

Все пак, нека не съдим английския толкова сурово. Нали именно той е матерният език на подрастващите!