Да, говорният (комуникативният) идеал на днешния българин е тема, която си заслужава отделна рубрика. Забележете колко престижно сред определени кръгове стана да се възпроизвежда македонската книжовна норма. Не говоря само за "екането", но и за лексикални влияния и дори за граматични влияния. Половин век "езиково строителство" по съветски образец в България доведе до това - диалектите отново да станат престижен начин за изразяване. Да не говорим пък за циганския, пардон - за ромския начин на учленяване и за виждане за света, изразено в говоренето. За регистъра на блондинките, възпят в някои чалга хитове ("Тигре, тигре", например), пък нямам думи. От друга страна, въздигането на ъндърграунд говоренето в престижна норма е световен процес - например негърският, т.е. "афроамериканският" английски, който навлиза и в българското говорене с обръщения като "човече", например. Благодаря Ви, че обръщате внимание върху този аспект на нещата. Не е за изпускане фактът, че рапърите създават друг начин за изразяване - груб, урбанистичен, който също много се котира. Изобщо книжовната норма реално употребява ли се и трябва ли да се употребява? Говорителите от радиото изчезнаха - за щастие, и пред микрофоните стоят живи хора със своите езикови и говорни проблеми. Но така имаш усещането, че ти говори жив човек, а не машина.

Carpe diem