Имам като нормален глагол с подлог в им. п. и пряко допълнение във вин. п.:

Имаш ли си някого? Да, имам приятел(ка) от 3 месеца.
Има ли някой книга? Да, той има книга.


Има като безличен безподложен глагол с пряко допълнение във вин. п. (или ако щете с подлог "то" в им. п., който обикновено се изпуска):

Има ли някого (в магазина)? Не, продавачките ги няма. Не, тях ги няма. То продавачките ги няма.
(никога нещо като "Те продавачките няма(т)" [което е граматически правилно, но значи съвсем друго])
Има ли ги още (тези вафли в магазина)? Не, няма ги.
(Никога *Има ли те още? Не, те няма ["те" като лично м-е 3 л. мн.ч. им.п.])
Има ли те (тебе в Интернет)? Не, няма ме.
(Никога *Има ли ти? Не, аз няма)

Цялото объркване идва от общата тенденция да се замества "кого" с "кой" и може би заради това, че често се пита "Той там ли е? Не, няма го" (във въпроса им. п., а в отговора вин.)

APT har superku-krefter