|
Тема |
Re: pomo6t [re: Craig] |
|
Автор |
Лил () |
|
Публикувано | 28.10.04 09:42 |
|
|
Нямам възможност в монта да проверя, но мисля, че -а- в латинския и -о- в българския са не следствие едно на друго, а са два успоредни пътя, по които са тръгнали двата клона на идноевропейския. Мисля, че това са рефлекси на ИЕ дълго а, т.е. а с чертичка отгоре.
А за босилек не съм сигурна дали идва от латинския или не е заето директно от гръцкия.
Има едно явление в индоевропейските езици, наречено дисхармония или редуване на гласните, например: сбор-сбирам-бера-барам; и то е едно от основните различия на индоевропейските от другите езици (тюркските, угрофинските), като това е и един от критериите да се определи принадлежността на някой език (това би могло да се използва за определянето на езиковите корени на предполагаемите тракийски и прабългарски думи. Например, който е следил разговора за Владимир и тракийските мер-мар-мир в История, може елементарно да направи извода, че тракийският е индоевропейски език, в което аз никога не съм се съмнявала, де ;))).
А в руския е точно обратното: о-то се чете като а в неударена позиция, а не а-то като о.
"Under the blooming chestnut tree
I betrayed you and you betrayed me" 1984
|
| |
|
|
|