ако се поразровиш повече из тях, както и ако почетеш литература извън мрежата по въпроса за индо-европейските езици, ще установиш, че за повечето неща, които питаш (напр. гост-guest-hostis, двер-thura и т.н.) се смята, че са успоредно развити в различните индоевропейски езици, а не са заети от един език в друг.

аз поне не виждам защо да не е така, още повече, че няма убедителни аргументи за обратното.

колкото до Бог, в индо-иранските езици има корен bhag-, който означава нещо като "разпределител на блага" и е епитет на доста тамошни божества. Сравни нашето "бог-ат", образувано с тази много разпространена в славянските и други езици наставка (напр. косъм-космат, брада-брадат, лат. toga-togatus "облечен в тога"...). Сбижаването на "Бог" с "Бакхус" ще трябва да обясни как и защо "к" се е озвучило в "г", когато в славянските езици не се наблюдава подобна закономерност, а в българския имаме даже точно обратната - за обезвучаване на звучните в края на думата. Трябва да се каже още къде се е дянало ch-то на Bacchos, което по звуковите закони на праславянския ще трябва да е дало едно второ "к".
Да не говорим, че, ако ще сродяваме траките със славяните, трябва да посочим и други езикови успоредици между тях. Тракийски думи досега са събрани доста, но нито една от тези, които аз съм виждал, не ми напомня на нищо славянско. Изглежда, учените също не са установили подобни сходства. Ако можеха само да сближат тракийския с нещо по-познато, те отдавна щяха да са плеснали радостно с ръце и да са се прегърнали, но не би...

А разделението на срички е метод, който не върши много работа за езици със структура, каквато имат индоевропейските. Ако речеш да разложиш "Господ" на ГО-СПО-ДЬ, или ГОС-ПО-ДЬ, или дори ГО-С-ПО-Д, какво ще правиш с останалите й части? Ще можеш ли да дадеш примери къде другаде се среща суфикс -ПО- или суфикс -ДЬ-? Освен това, ако първата част, гласяща ГО(С)-, е била заета в германските езици, защо в тях тя се явява с дентален суфикс (go-d, go-tt)? Отде се е взел той? Има ли го в други германски думи и за какво служи?
А защо "Господ" да не може да значи "господар"? Първо, мисля, че в старобългарските текстове трябва да има точно такива случаи на употреба на думата, макар да не мога да цитирам в момента. Второ, подобно развитие на значението от "господар" към "Бог" има своите паралели на доста други места: така е станало с лат. dominus, грц. kyrios, англ. lord... Пак ние ли да сме изключениеото от цялата тази работа?

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti