Но за останалите славянски езици (особено от западната група, при руски и т.н. положението е доста различно - те са си монолитна група) не може влияние да няма и латинският - той, така или иначе, дълго е продължавал да си бъде "сакра". За западния свят латинският през Средновекоеито е бил, поне според мен, с малко по-различни функции от гръцкия за Изтока. Гръцкият рано (преди 10 век) показва доста промени - падежна система, система на причастията, местоименията. Чешкият и т.н. има влияние от немския - а той е синтетичен, изобщо в тази част на Европа славянските езици и германските езици са синтетични. Не мисля, че английският по онова време има нещо общо - той е в другата част - там германските езици са аналитични. Романските езици пък имат също доста късно развитие
А за темата на Зиези и тая тема тука с членната форма - в английски има определителен и неопределителен член, а липсата на неопределителен член в българския език: от гледна точка на хармонията в системата "липсата" на членна морфема (май така се наричаше) какво е?
Що се отнася до тюркските езици: те имат падежи и са силно синтетични, ама много силно - аглутинативни са, освен това нямат нито определителен, нито неопределителен член, нямат и родове (а падежите в българския и в руския се прегрупират по родов признак, факторът основа в останалите славянски езици все още има нещо общо). Така че, ако изобщо прабългарският е бил тюркски (в което има доста съмнения), влиянието изобщо върху падежната система в българския е подвъпросно. И примерите с тюркските езици на народите от бившия СССР са много съмнителни (а от тях са те и турският) - влиянието на руския там е очевидно.