Това не са единствените правоговорни дублети в българския: клЕщи-клещИ, сЕло-селО, чЕло-челО, а като добавиш и мин.св кУпих-купИх, направо си стават много. Естествено езикът се стреми д се освободи от тях, за какво са му, също така естествено е да ги има като изключение, има ги и в другите езици, сещам се за твОрог-творОг в руския.
А ударението е важно за много малка чест от българите, повярвай ми. Това, че можем да се скараме на маса за дреболия, да стигнем от ударението (и от какво ли не всъщност) до политиката и до куп други неща - това е елемент на народопсихологията, а не на езиковата култура на едно общество.
"Кокетниченето с езика" както ти го наричаш е по-скоро е едно диалектно високомерие. И в двата края на България сред по-образованите хора не е престижно да се говори на местния говор, те се стараят да говорят на т.нар. КНИЖОВЕН език. Не мисля, че в това отношение българският е някакво сериозно изключение, просто това е една особеност, която не може да бъде одобрявана или неодобрявана, просто е така. Както примерно, че сме по-чернички от по-голямата част от Европа. Според мен това ни е чарът
Както в немския има няколко регионални диалекта, както в руския има два варианта на литертурно произношение, така в българския има не са особено тачени диалектите. Аз пак ще предрека скорошната им смърт В скоро време на отделни места в България само бабичките ще знаят местното наречие.