Лято

Смята се, че най-вероятното първоначално значение на това съществително име е било "време, когато се лее, вали дъжд", сравни лея, изливам, проливам. В старобългарския език лято е означавало още и "година", "време". Тези значения днес се откриват като старинни преживелици в отделни български диалекти, но сравни и книжовните думи летоброене, дълголетие, столетие. С основното значение на лято е свързана думата пролет, буквално "към лятото".

Пролет

pro+let - т.е. "преди лятото"

Есен

Славянска дума с първоначално значение "горещо време, време за жътва".

Зима

Най-старото значение на думата е било "време, през което валят дъждове и снегове", т.е. студено, неприятно време. В няколко български диалекта е запазен израза зима ми е "студено ми е", сравни също и думата зиморничав, "който не понася студ".

================

Запад

Образувана с представка за - от глагола падам - посоката, в която слънцето "пада" зад хоризонта.

Изток

От корен -тек-/-ток-, сравни тека, с първоначално значение "извор" - изтока е мястото, откъдето "извира", "изтича", появява се слънцето.

Север

Първоначалното значение на тази общославянска дума е било "ляв", тъй като, когато старите славяни при различни обредни действия са се обръщали на изток, северната посока се е намирала вляво.

Юг

Стара славянска дума с първоначално значение "посоката, от която слънцето свети най-силно и е най-горещо", а също и "пладне" - времето, когато слънцето стои високо в южна посока.


hth..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите