За произношението: ами преди сума ти години се оказало да по-трудно да се произнесе геебаа, та затова днес хората казват жаба. Толкоз за трудно и лесно.

За фонетичността: да си чувал, че бг правопис е морфологичен, а не фонетичен? Фонетичен правопис имат сърбите, те скланят така: муш, мужа, мужом и пр. Италианците, испанците и немците имат чудничък морфологичен правопис и не са се залетели да плачат, щото с него не можели да четат латински или готски текстове. Англичаните нямат нито фонетичен, нито морфологичен, нито етимологичен правопис. Това тяхното е някакво недоразумение. Със сегашния английски правопис можеш да четеш Шекспир (щото неговият правопис най прилича на сегашния), но ако си мислиш, че можеш да четеш и разбереш някой друг от съвременниците му, или някой по ранен, Чосър например, жестоко се лъжеш. Корейците учат 2000 йероглифа, но никога не ги изпозват.

За червенеето от срам: Що ли аз нямам проблеми със стари текстове? Или може би съм попрочел малко повечко, та и повечко знам. Пробвал ли си да четеш възрожденски текстоиве, където всеки си пише по свое усмотрение?

В крайна сметка, звучиш ми като някой надъхан поборник за нещо, от което нямаш представа. Назад към доброто старо време! Ама дали е било добро туй старо време, не знаеш.

За чехски и чешки: ето как си противоречиш. Наставката -ски изисква първа палатилизация (няма да ти кажа какво е това, сети се сам). Затова имаш пътник > пътнически, враг > вражески, монах > монашески и т.н. Тая наставка е на много повече от 1000 години и се е посъкратила с времето, та чешески и станало на... познай какво? Чешки, разбира се! По-късно някой иноватор е решил, че първата палатализация е с давност 1500 години и можем да я загърбим, затова са се появили иракски, лайпцигски и пр. без нея. На мен обаче все още ми е по-лесно да кажа -шк-, вместо -хск-, -кск-, -цк- (това по темата за благозвучието...)

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят