... произношение -- трудно или лесно не следва да има значение. Едно време особено внимание придаваха на правилното изговаряне на думата "социалистическо" по радиото и тв, която бе над останалите опити да се опрости езика -- да не би някой да се измързеляви и да рече "суцйълистичшъску". Това на първо място.

На второ, не следва да фетишизираме фонтетичността. Сторим ли го, обричаме се на постоянни езикови реформи, нагаждания, доработки и прочее, които в течение на стотина години обръщат миналото в минало-неразбираемо.

Червенея от срам, но си признавам, че чета текстове, публикувани в началото на ХХ в. с известна трудност, и грам от която не бих имал с английски, френски или немски. (Не става дума за архаизмите, а за самия правопис, чиято разлика с днешния спъва.) Това е коварно -- атакува самата историческа памет, обръща всичко старо във вехто, негодно и недостъпно, малко по малко осъжда страната на особеното безвремие, което тъй добре знаем. Обитаваме земя с хилядолетна история. Защо да се самоограничаваме в последните 50-60 години!?