... ми звучи чудесно и образовано, макар и "неправилно" по съмнителните правила и логика на днешния правопис. Чуя ли някой да казва "чехско", веднага зная, че той е ерудиран и логично мислещ човек. И обратното -- чуя ли някой да бръщолеви изкълчената и опошлявена (макар и "правилна") дума "чешко", веднага зная, че в глъбините на душата му се таи кръвосмразяващата тесногръда полу-интелигентност, присъща на следвоенното поколение квази-комунистически приспособленци.

Затова и не изпускам случяй да ползвам думата писмено. Правя го гордо, като своеобразен кукиш в тъпите сурати на законодателно ограмотените, но в червата си невежи и неограмотяеми простаци и простакини, впили се като гнусни пиявици в плътта на българския културен и литературен живот, разлагайки и вмирисвайки го на присъщите за тях говняно-потно-суджуково-чеснови изпарения и осирайки го с фрази като "вземане НА предвид", "доколкото СЕ може", "ПОДНАДлежи на (военна служба, глобяване)", "охраняЕМ (способен за охраняване, но не и непременно охраняВАН) паркинг", "моГА ли да седна до вас" (че като Господ ти е дал гъз, можеш; а дали МОЖЕ да седнеш до мен е изцяло друг въпрос!), "проектА се изпълнява" и безброй други.

Инфантилното улесняване на думи като "чешко" е типичен пример за пагубната вреда от присъщия на такива лица синдром "лайна в главата". Щом е на Чехия е чехСКО. Но какво му се чудим -- една "простачка" (друг неологизъм, с който гореописаните унтерменшен напоследък щедро "обогатяват" езика) с умствените способности на десетгодишно дете от нормално семейство едва ли би могла да завърти дъхавия си на хуйовина, ленив и зеленясал език около съченатието "хск"! Но дали това значи, че следователно трябва да сведем всичко до най-ниския общ знаменател? Явно значи, по логиката на следвоенния ни правопис...

Ще ми простите, но не съм съгласен! Архаизмите в езика винаги служат като знаци за определен мироглед. За мен, такъв знак в говора на друг винаги ще означава благородна хладност спрямо пошлата пролетаризация и плебеизация на езика.

Така, за да може крайната тъпотия и неграмотност на едновремешните рабфаковци да не бие в очи много-много, опошлявиха правописа до безобразие. Сред върховните постижения на тази тройкаджийска простащина бе, че една от главните артерии на София стана "Умалена Витоша" ("Витошка") вместо "Витошска".

Простете ми -- вентилирах жлъчка за десетима. Но пък ми олекна!