Малко по-архаичен вариант на езика, в който всички правила, които ги пише в учебниците, са се спазвали стриктно (т.е. били са си жива говорна норма). В по-късния период (сребърен латински) правилата започват да не се спазват толкова стриктно (напр. намалява броя на склонитбените типове). Ако поразровиш из Интернет ще намериш имена на добре известни автори (ако не се лъжа, Цицерон пишеше на златен латински, а Тацит - на сребърен, за Овидий ще те излъжа). В още по-късния период (народен латински) Римска империя вече няма, системата на склонението на имената се разколебава из основи за да се получат днешните романски безпадежни езици (ама пък глаголната флексия се е запазила почти непокътната).

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят