Виж сега, приятлю, независимо дали си толкова задръстен, или си на 50, както сам се опасяваш, запомни: на старогръцки има отделна дума (или повече от една) със значение "дете", но тя в никакъв случай не е "пайс" (понякога се случва, но много рядко)! Както The_Bomb вече неколкократно подчертава, нейното значение по-скоро е "момче" или "тийнейджър", т.е. младеж на средна възраст 14-15 (или от диапазона на 13-18г.). И за Платон стана дума. По-скоро за неговия диалог "Пир", който касае, най-грубо казано, проблемите на любовта, но в един много рафиниран и философски аспект, че всякакво сравнение със съвременните схващания по въпроса изглежда смешно и изобщо ненужно. От дидактическа гледна точка е полезен по отношение цялостната концепция на Платон за идеите на нещата и прочее, но не забравяй, че разглеждането му в среда на дилетанти, дето нямат и нота желание да вникнат по-надълбоко във философския аспект на диалога, води до обратен резултат (аз именно от това се вайках малко по-горе).
Сега по въпроса:
независимо дали на теб ти се струва за нормално да съществува свободно сексуално общуване между младежи на 16 години (особено момчета), вярвай ми, това е изглеждало по-скоро странно на древните елини (както и общуването между млади момчета и мъже). Че това явление е съществувало, това е факт, но кажи ми - нима сега го няма, или пък е супер рядко явление?! Това означава ли, че ние го толерираме? Ни най-малко.
Може би някой ще оспори моето мнение, но смятам, че този вид общуване е по-скоро "духовен" (ако мога да го нарека така), или един вид по-близко, почти интимно приятелство между младеж и по-възрастен човек. Иначе как да си обясним многото графити, надписи, а и ред други извори от древността, където "педерастията" (в съвременния смисъл на тази дума) е обект на подигравки и открити обиди? Демостен, например, не веднъж е бил наричан от своите политически противници именно така, а, сигурен съм, едва ли някой от тях ще вземе да го хвали именно по този начин. А за Алкивиад (онзи "великия" на В. Мутафчиева) се разказват толкова много вицове и все на тази тема (често се случвало да осъмва в дома на някой от силните на деня още докато бил на 16!).
Наскоро чух едно интересно мнение в компанията на доста версирани в областта на античната култура хора (т.е. склонен съм да се съглася с него), а именно - педерастията в Античността в факт, свободното говорене за нея е продукт на липсата на наложените по-късно от християнството табута и ограничения, а пък самата реакция срещу педерастията се дължи на прекаленото й демонстриране от този или онзи (с думи прости: "Не ми дреме, че си педал, ама, ако обичаш, не ми го подчертавай ежечасно, бе, глупакоооо!").

А по отношение на монофтонгизацията на дифтонгите в гръцки недей да обвиняваш Еразъм. Тези теории не са от вечра и може би някои от тях са адекватни и правдоподобни, но в De recta Latinis Graecique Sermonis Pronunciatione Еразъм от Ротердам по-скоро дава доказателства защо смята, че е прав, но по-малко говори за хронология на монофтонгизацията. Ако мислиш, че звучи интересно, кажи и ще ти дам няколко доказателства защо Еразъм е прав и как са говорили елините в древността:)))

Pax vobiscum