Формите на глагола и местоименията за 2-ро лице множествено число се употребяват и със значение за единствено число. Това твърдение е изказано, разбира се, от гледна точка на историческата граматика (която аз не познавам и затова питам). От гледна точка на съвременната граматика, формите за 2-ро лице единствено и множествено число съвпадат, а thou, thy и пр. са архаизми.

Все пак, в някои случаи те се употребяват (напр. в библията една от десетте божи заповеди е изказана така: thou shalt not kill).

Глаголите се спрягат и в съвременния английски език, напр. I live, you live, he lives, и пр. Това че, окончанията, с едно изключение, съвпадат, е тема на отделен разговор.

Твърдението, че глаголът не приема окончание, а се спряга, е безсмислица. Това -s за 3-то лице ед.ч. в he live-s (или на български: иска-м, иска-ш, иска-, иска-ме, иска-те, иска-т за трето спрежение) какво е тогава? Ако трябва да бъдем точни, това е наставка, която има само граматична функция (изразява категорята лице и число на глаголната форма), която учените наричат окончание, за да я разграничат от лексикалните наставки.

Само че въпросът ми нямаше нищо общо с това. Ако искаш да кажеш, че не знам къде и как да търся, прав си, не го отричам. Ако смяташ да ми се подиграваш заради това, е не си прав - едва ли ще кажа на някого thou art an asshole. Ако някой знае (и има желание) ще ми каже. Ако не знае, по-добре да замълчи.