Турският етнос до удивително голяма степен е формулиран не отвътре, а отвън. Включително и от българите, които наравно с останалите европейци упорито мълвят на турците, че са турци. Аналогия имаме в днешната Саудитска Арабия. Преди 35 години саудитец с леви убеждения, който май ухажваше студентка -- наша квартирантка -- ми каза, че фактически страната му се казвала Хиджаз, а сам той бил хиджазец. Днес анти-монархически настроените (леви едва ли -- разломът там вече не е в посоките, а във верската настройка) негови сънародници спокойно си се самоопределят като саудитци.

"Отоманските джентълмени" съвсем не са станали турски такива. В лудостта на разпада си империята организира два геноцида на меркантилната си, образована и урбанизирана класа. В първия загиват милион и половина арменци. Във втория (включително в Смирненското всесъжжение) загива по-малък, но пак значителен брой гърци. Именно Микоян, Онасис и Ниархос биха били "отомански джентълмени", но съдбата им била да ги имаме за съветски и гръцки функционери и еминенти. Броят на турците с подобен ценз преди времето на Ататюрк е изключително скромен в сравнение с арменския и гръцки контингенти. Именно затова Ататюрк предприема сталински-стил програми за догонване на напредналите страни. Догонването на напредналия свят за десетилетие-две не е патент на Димитров или на Мао.

Що се отнася до езика, днес трудно се намират хора с познания по отомански език. Грамадни масиви имперски документи стоят неразгадани. Отоманският език съвсем не се е превърнал в турски просто с едното преминаване на латиница. Той се създава умишлено за новосъздадения турски народ след възтържестването на Ататюрка и разликата между него и отоманския е грамадна. Стига да отбележим, че две трети от отоманската лексика е с персийски и арабски произход.

Интересно е, че докато създаденият по сходни съображения и със сходни прийоми македонски език претърпява само едно леко донагаждане десетилетие след формулирането си, много по-синтетичният турски търпи безброй реформи до ден днешен. Речта на Ататюрк по случай десетата годишнина от революцията (в който той повтаря твърденето си, че турците са последните, освободили се от отоманско иго) днес е преведена изцяло на съвременната норма, за да може учениците да я разберат!