"Руският език има най-дълготрайна книжовна традиция сред славянските езици. Тя започва от старославянската (старобългарската) традиция, но в Русия тя не е прекъсвала."
Трудно ми е да се съглася с това твърдение - все пак и руснаците признават за съществуването на писмени традиции в България поне сто години по-рано от тези в Русия. Та нали нашите земи са изворът на славянската писмена култура. Да, сумарно (изключвам 500-годишното робство), Русия си е служела по-дълго време с писмеността ни. Някой беше споменал за силно изрусяване на българския от време оно, вследствие на което днес наблюдаваме изненадваща лексикална близост. Интересно ми е обаче, тази близост не е ли по-скоро изначална, отколкото придобита впоследствие. Защото ако българският се е стараел да прилича на руския, доста щеше да е изостанал в граматическо отношение, а нали днес той се слави като изключително еволюирал славянски език , без падежи и с несравнима фонетичност при писане, за разлика от руския. Ако беше пряко копиране и следване на тенденции, то най-вероятно нямаше да се развие членуването като толкова характерна черта. Между другото, знае ли някой защо тук и само тук се е развила членната форма и е изместила отежняващия и муден падежен изказ? По отношение на периодите в българския - циганско-глобалистки или както според мен е по-правилно - английско-глобалистки , не мислите ли че ще е последен и след него нашият език ще е бегъл спомен от една силна някога култура? Дали ще продължи това настъпление на англо-саксонизма или ще срещне отпор в лицето на език, преживял 5-вековен отомански синджир? Или този език ще продължи да векува в един по-различен и лесен вариант - без високата инфлектност и разширяване на възможностите за по-широко използване на думите(следствие от първото).