|
Аз не знам доколко е смислена моята тема, но бих искал да напиша няколко реда.
Първо, да изразя своето съжаление, че позволих да се повлияя прекалено много от слуховете, верни или грешни, за това какво е правил изпълнителният директор на Левски Наско Сираков. Той има важна роля като такъв.
Публиката не му прости епизода с гащетата, както и това със Славия. Крайно странно ми се струва, че слага сякаш Гонзо на по-високо ниво.
Няма паралел между футболните им качества - и техника, и игра с глава, и финес. Сираков бе едно явление за мен.
Наскоро го аднах във фейса и съжалих за действието си, видях, че грамотността му не е на високо ниво...
И все пак, ще изтъкна, че е много трудно да видим пак такъв артист като него на терена, тичащ с разперени ръце към сектора ни.
Защото това е епизод на някакво "левскарство", ако така мога да кажа, на нещо, което трябва да ценим. Толкова ли ни обиди, че повече от 200-те му гола за клуба ни останаха сякаш на заден план?
Изразявам просто впечатлението си - левскарите, особено по-старите, към 40-45 години, го помнят като "Изаура", че се е мардосвал по терена, после дойде това с гащите, скандалите с Томас, преминаването в Славия....
Не само за Левски той бе бележит играч. Някак и в националния остана в сянка, а точно тогава нямахме нападател с неговия стил. Може би от днешните бих наподобил Бербатов, макар Наско да имаше много повече спортна злоба от него.
Да се слагат на едно ниво Наско и Гонзо обаче, не го приемам. Да, ако сравним това, че Гонзо има 1 гол повече срещу чорбата, окей.
Но тези, които не сте гледали артистичната игра на Сирака, сте пропуснали адски много.
От онова поколение за мен (може да е странно или не) втори избор за любимец ми е Даниел Боримиров.
Малко носталгия. Трудно ми е да видя в Гаджев примерно копие на Борето, или да сравнявам другите ни нападатели, те не са и българи вече.
|
НАСКО СИРАКОВ
