|
И 20-0 да бием Черноморец, това няма да изтрие срама от лицето ми. Унижението беше тотално. Наистина на всеки се случва да загуби, но в нашия случай си беше направо позор. Най-лошо е, че от едно известно време, още преди загубата, от миналия полусезон ходя на мачове ей така просто защото трябва да се ходи, заради името, заради синята идея, заради покойния ми дядо, заради баща ми, които са ме завели преди много години за първи път на мач. Заради нетърпението, с което съм очаквал всеки мач на отбора, заради сините шалчета в сектора, в който съм израснал. Но в никакъв случай не ходя вече заради този отбор, който е сега, или пък заради тези в този сектор, в който отдавна не стъпвам....
Ей това ме притеснява, нищо не е както преди, всичко е само задължение и спомени. Дано нещата се променят....
Ще кажете не се ли радва на мачовете срещу Гент, Спортинг?
Радвах се, но не е същото което беше преди години. Още си спомням 8 май 1993 година, най-великият мач на който съм присъствал. Поведоха ни 2-0, но ние играехме, играехме футбол и ги обърнахме до 3-2. Или пък 13 май 1998 година, когато честваха някакъв юбилей, ама ги зарадвахме с петица. Имаше и един друг мач, на армията се играеше, ама не си спомням точно датата. Поведоха ни 2-0, но им се случи случка. Изпуснаха и дузпа, един Георги Георгиев я изпусна и оттам се започна. Вкарахме им цели четири. Славни години бяха, имаше отбор, имаше публика, имаше настроение....
Дали просто остарявам, или нещо наистина не е наред, но това не е моят Левски, отбора, с който съм израснал и който ме е радвал истински...
Ей така, просто разсъждавам....
|
Размисли....
