|
от Меридиан Мач
Гонзо, не си отивай!
Каквото и решение да вземе, таранът завинаги остава ЛЕГЕНДА
За първи път от много години насам феновете на Левски не успяха да се зарадват истински на победа над ЦСКА. Не защото тя не бе заслужена и категорична, а защото може да се окаже пирова. Дори не затова, че има възможност Левски да не осребри успеха с шампионска титла, а за това, че за него бе дадена огромна жертва.
Не минаха и 24 часа от триумфа и „синята" част от България бе ужасена от чудовищна вест - нейният любимец Георги Иванов може никога повече да не се завърне на терена. Гонзо за пореден път демонстрира безпределната си любов към Левски и този път плати твърде тежко - със здравето си. И тук трябва да отчетем, че нито той, нито Емил Велев трябва да бъдат съдени за това, че лидерът на състава се появи на терена във вечното дерби. Психологическият ефект в крайна сметка бе постигнат и си оказа ключовото значение за победата на Левски.
Дори и да приемем, че на ЦСКА и неговите привърженици им е било все едно дали той ще играе (което с оглед на предишните им ядове от Гонзо хич не е за вярване), то ефектът върху останалите в синьо на терена бе огромен. Когато забележиш какво прави лидерът ти, нормално е да му подражаваш. А когато видиш и че той е готов да умре за успеха на терена, би трябвало да имаш лоена топка вместо сърце, за да не се постараеш и ти за победата. И наистина в този мач играчи, които в предишните кръгове бяха обвинявани в бездушие и апатия, изглеждаха преобразени. Най-класическият пример в това отношение е този с Георги Сърмов.
Какво следва оттук нататък? Засега Гонзо изглежда категоричен, че няма да се оперира и ако не може да играе нормално със скъсаната вече връзка, ще окачи обувките на пирона. Това му намерение се подсилва допълнително от факта, че съвсем скоро той ще достигне Христовата възраст. Тук обаче е мястото да припомним, че много велики играчи в историята на Левски, какъвто несъмнено е и Гонзо, са правили едни от най-големите си мачове именно когато са на преклонна футболна възраст и са отписвани от всички - Никола Котков, Пламен Гетов, Даниел Боримиров...
Така че със сигурност „синята" България в момента би се обърнала към своя любимец с призива: „Гонзо, не си отивай!".
Просто няма как да е иначе. За 95 години история я има пет-шест личности, които да са дали повече на Левски от Гонзо, я няма. Той притежава всички отличителни качества, които са имали най-големите централни нападатели на отбора като Михаил Лозанов, Божин Ласков, Димитър Йорданов, Кирил Миланов, Наско Сираков - безпощаден пред вратата на противника, невероятен в играта с глава, изключителен голов нюх и най-важното - непримиримост, която го кара винаги да се бори до последна капка пот и... кръв. От списъка с големите тарани не споменахме Георги Аспарухов, тъй като освен изброените черти той има и виртуозна техника, и голямо обаяние извън терена, на които биха завидели и най-големите световни майстори. С тях Гунди се доближава до съвършенството и е почти кощунство друг играч да бъде сравняван с него.
Редом до всичките други изброени личности обаче Гонзо винаги ще има запазено място. Нямаше мач в кариерата му, в който той да не се раздаде или да се скри. Прости обидите на своите към него. Никога не каза и лоша дума за ЦСКА. Такива играчи обича да гледа публиката на Левски. И точно затова новината, че може повече никога да не го види на терена, е ужасяваща. Играчи като Георги Иванов не се раждат често, особено пък в България. Такива, за които да си сигурен, че и звезди да им свалят от небето, няма да предадат любимия си отбор...
И наистина мястото на Георги Иванов все още е на терена. Особено в българското първенство и на 40 години да стане, винаги ще има запазено място там. А и все още има какво да даде на Левски. Така че, ако само възрастта го кара да не се бори отново за поредното си завръщане в отбора на сърцето си, по-добре е да стисне зъби, както е правил многократно. Публиката ще го чака винаги, колкото се налага...
Ако пък в крайна сметка Гонзо се откаже да играе повече и реши да стане треньор на Левски, е сигурно, че и там ще е сред най-големите. Защото той е такъв човек, че ако усеща, че няма да свърши добре някаква работа, няма въобще да се захваща. А раздялата му с публиката като футболист трябва да стане както подобава на големите личности - с хубав бенефис на „Герена", може би между Левски и Локомотив (Пд). И на него всички да му кажат: „Сбогом, Гонзо. Завинаги оставаш легенда".
|
ПОРЕДНАТА СИНЯ ЛЕГЕНДА
