От Могилката до Георги Аспарухов / Спорт / Футбол / ФК Левски

При създаването си през 1914 г. ССК ЛЕВСКИ няма свое игрище. Заниманията на младите футболисти на клуба се водят върху един терен, наречен "Могилката", с размери 80x40 м. Днес това е градинката пред 22 СОУ, недалеч от Националният дворец на културата.
Малко по-късно, 1919 - 1920 г., тренировките на тима се пренасят на плаца на VI Софийски полк, до кръстовището на бул. "П. Евтимий" с бул. "Витоша", т.е. точно на мястото, където сега е монументът "1300 години България".
Едва през 1924 г. столичната община отпуска терен за построяване на игрище на ССК ЛЕВСКИ върху празно, незастроено място, вдясно от р. Перловска, преди Орлов мост. Теренът, който по това време е накрая на града, представля сметище в което софийската община изхвърля боклуците на столичани.
Без средства, предимно с доброволен труд и парични вноски, повече от десет години строежът се протака. Стадионът е по проект на арх. Зафир Абрашев, бивш играч и основател на клуба. Той е и главен изпълнител на строителството. Целият му труд за проектирането и изпълнението естествено е безплатен.
Най-после през 1934 г. стадионът е напълно готов. През 1936 г. е завършена и банята с топла вода, нещо невиждано по това време у нас. Съгласно балансовия отчет на клуба през 1934 г. стадионът вече е имал стойност 1 044 903 тогавашни лева.
Игрище "ЛЕВСКИ" дълги години е едно от най-използваните в столицата. С твърд сгуриен терен, лекоатлетическа писта и трибуни за около 10 000 зрители, на него се провеждат не само повечето от мачовете за столичното и държавното първенство, но и почти всички държавни шампионати по лека атлетика.
Зад източната трибуна на стадиона, откъм езерото "Ариана", През 1938 г. е поставен бюст-паметник на патрона на клуба. На него пише: "На родоначалника на българския спорт Васил ЛЕВСКИ".
През 1949 г. "народанта власт" решава да построи в центъра на столицата нов национален стадион точно на мястото на граденото с толкова труд и всеотдайност игрище "ЛЕВСКИ". На клуба временно е разрешено да тренира на стадион "Юнак", а през 1952 г. му е отредено ново място за игрище в кв. "Иван Вазов", където теренът по ирония на съдбата е отново сметище, пълно предимно с отпадъци от Тухларната фабрика. На този терен на игрище "Динамо" - от сгурия, без трибуни и с дъсчена ограда - сините се приютяват до 1961 г.
Официалните си домакински мачове тимът играе на новия национален стадион, който поне за успокоение на привържениците на нашия най-популярен клуб е кръстен "Васил ЛЕВСКИ".
След новото т.нар. "райониране" на София през 1960 г. на ЛЕВСКИ е отредено да развива своята дейност в V район "В. ЛЕВСКИ". Тъй като игрище "Динамо" е на територията на II район, то става собственост на "Спартак"-София. Сега на негово място се намира плувният комплекс "Спартак".
На ЛЕВСКИ се отпуска нов терен в кв. Герена на V столичен район и през 1960 г. клубът започва строеж на третия си стадион. Проектът е дело на арх. Лазар Парашкеванов и се реализира в ппродължение на три години. Официално стадион "ЛЕВСКИ", който дълги години е популярен с името си стадион "Герена" е открит на 10 март 1963 г. с шампионатният мач ЛЕВСКИ - "Спартак" (Плевен), завършил при резултат 4:0.
Стадионът е с тревист терен и има размери 110х80 м, а трибуните са за 38 000 седящи места. Западната трибуна е покрита с козирка. Има информационно табло и четири кули с електрическо осветление.
След обединението на ЛЕВСКИ и "Спартак" през 1969 г. върху околната територия на стадиона се изграждат редица зали и съоръжения за други спортове - спортна и художествена гимнастика, бокс, вдигане на тежести, волейбол и други. Освен това спортният комплекс "ЛЕВСКИ" разполага и с четири тревисти тренировъчни терена. От 1990 г. стадионът носи името на легендарният футболист на "сините" - Георги Аспарухов - Гунди. Пред западната трибуна се издига негов каменен монумент.
3 години след падането на комунистическия режим, през 1992, започва основна реконструкция на стадион Георги Аспарухов, като отбора премества временно мачовете си на националния стадион "Васил ЛЕВСКИ". Изключително неприятно забавяне на реконструкцията поради настъпилата икономическа криза в България води дотам че през 1998 мачът от купата на УЕФА ЛЕВСКИ-ФК Копенхаген се играе през едва 2000 зрители заради междувременно започналия ремонт и на ст. "Васил ЛЕВСКИ". Вероятността мачът да се играе пред празни трибуни е избегната след като УЕФА разрешава на тима да използва 2000 готови места на стадиона. За да се избегнат подобни инциденти за вбъдеще се създава фонд "Ст. "Георги Апарухов"", в който привърженици от цялата страна даряват средства за довършването на клубния стадион в квартал "Подуяне". В довършителните работи фенове дори участват безвъзмездно при монтирането на седалките на трибуните на стадиона. След като през 1998 отборът е купен от Михаил Чорни и финансовите трудности са избегнати, ремонтът бива завършен 1999, а новият "Георги Аспарухов" несъмнено е най-модерното спортно съоръжение на територията на България. Официалният терен е затревен по модела на ст. "Уембли", трибуните имат 29 980 седящи места, изградени са журналистически ложи с всички удобства за медиите, осветлението е на немската фирма Siemens, а през 2001 година в действие е пусната и новата видеостена, която няма подобие в България.
През 2004 година на базата на ЛЕВСКИ на Герена в употреба бе пуснат и първият в България терен с изкуствена настилка, за построяването на който клубът плати 300 хиляди евро. Теренът ще бъде използван главно за целите на детско-юношеската школа на ЛЕВСКИ.

По материал от levskifc.com