...следното:

Както си на мнение, че Блюфена има лична неприязън към Мъри, така и може да се заключи, че ти имаш желание този провал да бъде включен като просто една част от европейските ни мачове и, съединен с другите двубои на Мъри, да приемем, че еврокариерата му е суперуспешна.

Не, тя е лутане между двете крайности. Имаш кампаниите "Беверен" и "Тампере", имаш и кампаниите 1/4 финал в УЕФА и Шампионска лига (при това, в групите не беше нужно да ни мушкат близо 20 гола)

Виж, той има най - много победи като треньор на Левски в Европа, но и най - много загуби. Някои от тях са с резултат 0:5, което, извинявай, е негова вина. Съжалявам, наречи ме поклонник на грозния футбол, но заради голата чест не искам да падам от никой с 0:5. След такъв мач би трябвало да се мълчи.
Изявленията му след мача не ги приемам за кой знае колко прогресивна философия. "Надиграване", "да излезем да се надиграваме" - за такива глупости днес никой не говори в нормалния футбол, където треньорите са реалисти и играят за РЕЗУЛТАТ, а не да се "надиграват". Това му е манталитетът на Мъри и да ме прощаваш, но го намирам за супер комплексарски, и встрани от характера на един хитрец, какъвто днес аз мисля, че би трябвало да е един треньор.

Няма грам прогрес в Левски откакто Бардон дойде в клуба, от Киево насам.

Ще приключа с това, че всичко е относително и е въпрос на ЛИЧНО ОТНОШЕНИЕ. Твоето лично отношение е насочено към това на Мъри да му се простят тези грешни стъпки, моето - напротив, поради неприязънта ми аз ги изтъквам. Толкова.

НО: ФАНФАРИТЕ ПРИ ВЛИЗАНЕТО В ШЛ например бяха големи, а сега щабът е гален с перце. Окей, нека е така, но ти показвам несъотвествието, за мен и двете като крайности на успех и неуспех си имат голяма тежест, като при нашата публика натежа повече позитивизмът към Мъри.

И това си има хубавата страна. Аз обаче си имам своето мнение....