публиката беше от малкото неща, с които спокойно можем да се гордеем в тоя мач. И докато като игра и развитие се върнахме няколко крачки назад, то поне съм щастлив че на трибуните дръпнахме няколко напред.

Колко пъти съм чувал разни чорбета да ми говорят врели некипели в стил "при първия провал и вие ще почнете да им викате курви", искрено се радвам че не сме като тях и че болните им мозъци не могат дори да почнат да загряват за какво иде реч, защото самото предположение че може да реагираме така ме отвращаваше.

Искрено се радвам че феновете на Левски могат да подкрепят отбора дори в момент, в който той им е донесъл едно страхотно унижение. Много съм щастлив, че огромна част от левскарите не са забравили и вероятно няма да забравят откъде тръгна тоя отбор на Левски и какво може.