|
Чета мненията в тази рубрика, когато имам време. Малко истини, много думи, а още повече злоба и ненавист. В отговор на анализаторите на чуждите футболни пристрастия, "апологетите" на футболната ни история и обикновените графомани, нека ви разкажа историята на един дядо.
Овехтял анорак. С архаични, кожени копчета, избелели, сърмени еделвайси и разръфани нашивки с имена на вече несъществуващи хижи. Между тях синее малко щитче с бял силует на футболист с топка, а под него пише: "Левски". Колко ли е стара тази наивна нашивка? Повече от 40 години ще да е, щом я помнят порасналите деца.
Тази дреха е на един покоен дядо. Син на герой от Балканската война, самият той герой от Втората Световна Война, командир на картечна рота от Дупнишкия пехотен батальон, турист, спортист, певец в хора на Софийската опера, касиер на Народното Събрание, О.З. п.полковник от Българската войска на Н.В. цар Борис III. и запален левскар.
Живеел дядото в китна, славистка махаличка наричана "Боянски възход". Другите дедовци от махалата до един запалени по футбола. Предимно слависти, по-малко левскари и тук-таме някой локомотивец. В неделните дни дедовците взимали кесия с череши или ябълки (според сезона), хващали децата за ръка и отивали на стадиона. Дали "Васил Левски", Герена или Славия зависело от кой отбор играе в София и с кого. В летните, делнични дни често взимали трамвая и хайде на Герена да гледат тренировките на Гунди и Котарака или пеша на Славия да гледат Шами. Тези дедовци, независимо от клубните си симпатии, не делели хората на сини и червени, а на лоши и добри. И така децата формирали светогледа и идентичността си по примера на добри и достойни, възрастни мъже. Научили се да виждат шарения свят с всичките чудни нюанси на богата му палитра.
Последната картичка, която изпратил дядото на внука си, била стара снимка на която той водел Гергьовденския парад в гр. Куманово, Македония. На нея пишело: "На милият ми внук: Сине, за вечен спомен от Сан Стефанска България!". Той, по стар македонски обичай, наричал и внучки и внуци "сине". Това останало от дядото: светъл спомен, стар анорак, черно-бяла снимка, и сред всичко друго любовта към нашия футболен отбор.
Затова порасналите деца нямат нужда да търсят идентичността си в прашлясали издания на Работническо Дело. Не се изкушават от конспиративни теории. И не изпитват потребност да бърникат в негативите на инакомислещите. За това прасналите деца знаят кои са, защото са имали по един такъв дядо.
Красиво и цветно. Но както казват: "Красотата е в очите на съзерцателя".
САМО ЛЕВСКИ!
http://www.sport1.bg/sport1/node/53699
Не знам кой е автора, но много ми харесва :)
Blau ist schlau,rot ist bloed!
|
За един дядо от София