|
|
| Тема |
 Денят на истината |
|
| Автор |
Пoeтaнaнeтa (alias) |
|
| Публикувано | 27.09.06 18:03 |
|
|
|
Точно преди година ни предстоеше мач реванш с Оксер по това време и тайничко се надявахме поне да влезем в така мечтаните групи (НО на УЕФА) и се чудехме химеричния план 2007 как въобще може да се осъществи при тогавашното състояние на отбора, разминал се за малко с отстраняване още в предварителните групи от полупрофесионалистите от Словения. 362 дни по-късно Левски се готви за първото си домакинство в Шампионската лига срещу най-мултимилионната селекция на света, тази на Роман Абрамович. Шампионска лига, която си заслужихме с кръв и пот. След пролетния марш на Левски в Европа с 3 победи 2 равни само една (заради занаете кой бритиш....) загуба си осигурихме коефициент които да ни направи поставени в 3-тия квалификационен кръг. И въпреки че ни се падна един от 3-те най-силини непоставени отбори Киево (заедно с Фенербахче и Осасуна) успяхме да се представим на ниво и да затвърдим тенденцията да не се стархуваме и най-важното да надиграваме отборчета от средата на таблицата на най-силните първенства в Европа, което вече си е класа. И колкото да реват всякакви злобари колко „селски” бил Киево и какъв шанс сме имали на жребия ще припомня че от непоставените отбори в ШЛ влезе само Копенхаген.... И които и да ни се беше паднал 99% процента го остранявахме (напомням че Фиорентина, която бе заменена от Киево след корупционния скандал щеше да е сред поставените отбори и беше невъзможно да се срешне с Левски), да не говорим че отборчета каро Работнички и Дебрецен си отиваха с разлика. Така че влизането ни в ШЛ не е плод само на мачовете с Киево а на работата през цялата година за което трябва да свалим шапка на ръководството, треньора и играчите.
И така стигнахме до Шампионската лига – лигата на недосегаемите....това е една каста от около 20 отбора които са призвани да участват в този турнир (това е и целта му де) и шанса да ги видим на родна земя е единствено ако наш отбор влезе там. Точно и затова никой български отбор през последните 12 години е нямал шанс да отстрани еврогранд – просто защото няма как да играе с него.
Заслужихме си правото да играем там и да се мерим с най-големите, сега обаче трябва да докажем че не сме попаднали случайно. Първия мач нашите футболисти бяха като Алиса в страната на чудесата – гледаха с възхищение отблизо това чудо шампиона на лигата, движеха се плахо и не смееха да се докоснат до него да не развалят магията и да не развалят идилията. Бяха изпаднали в едно такова състояние на безтегловност и в по-голямата част от мача гледаха отблизо как Браса се забавлява. Добре че не играеха каталунците за голова разлика – щяха да ни вкарат и 10 ако имаха нужда. А не трябваше да е така. Нямаме право на това. Има турнири където подобно поведение е фатално дори в един единствен мач. В ШЛ слава богу една загуба не е фатална (дори при борба за първото място), но втори пореден мач не можем да си позволим такова нещо. Трябва да докажем че заслужаваме мястото си и възможността да се мерим с най-големите. УЕФА има желание да пуска и малки клубове сред големите с цел да не се превръща съвсем в затворен клуб лигата, но шанс се дава на малцина и ако не го използваме ще загубим ного повече от още 5 мача. Защото ако сме туристи в лигата с които всички си оправят головата разлика (въпреки най-тежката гурпа) догодина може и да не сме поставени, може и съдиите да не свирят безпристрастно и т.н. Въобще трябва да е ясно че ако УЕФА не ни иска няма да ни допусне. Без значение с какви средства. И това трябва да се осъзнае и премисли възможно най-скоро. Най-вече от Батков и Сираков. Защото ще си останем със спомена че сме били първия български отбор в лигата и нищо повече.
Затова довечера трябва да докажем не само с игра, но и с резултат, че имаме право да се мерим с най-силните и те ще трябва да се съобразяват с нас. Така ще се легитимираме в дружеството Шампионска лига и вратите ще продължат да бъдат отворени за нас. Така ще докажем най-вече пред себе си че това което бе започнато преди година няма да остане фойерверк който ще се повтори след 5-10 години, а ще продължи да радва очите ни и сърцата ни и догодина, и подогодина....
Сега и ние феновте сме длъжни да покажем че сме най-невероятнатата публика на света и можем да подкрепяме любимците се ни не 90, а 190 минути безрезервно и без да заплашваме клуба от лишаване на домакинства или (още по-зле) мач на празни трибуни.
САМО ЛЕВСКИ И САМО НАПРЕД ДОВЕЧЕРА!!!!!!!!!!!
| |
| |
| 
|
|
