Какво вълшебство само, чудо на чудесата си беше!
Сърцата ни изхвръкнаха от щастие в секундата последна след онези много странни пропуски. Сигурно си чула пулса на стадиона в точката на експлозия. Не искам да говоря за слабата страна на някои играчи. За мен тя се дължеше на излишък от нерви при свърхнапрежението. Важното е, че МОГАТ да се борят до последния миг и понякога той е решаващ.

Сега зацепих от кой отбор си. Честито и бъди щастлива с вашите победи. Пък сутринта чух, че румънските фенове донесли кирки, лопата и други немислими инструменти. Да не би да са си мислили, че идват да ни погребат? Тъпаци.
Колко сладко и обнадеждаващо е когато побеждаваш. ЦСКА Москва и Бартез вече не ми изглеждат толкова страховити.