topsport.bg
Румен Илиев, 2004-10-19 10:55:14
Честолюбието не позволява на истинския цесекар да си сложи ръката на сърцето и да признае, че дербито с Левски му носи повече мъка от колкото радост. Вечният двубой превърна "червения" запалянко във вечен мазохист.
Всеки път ултрасът чака с трепет следващия двубой, за да види как любимците му или ядат бой, или допускат глуповат полуобрат. Проблем психически и генетичен, защото се предава от поколение на поколение.
Проблем, за който няма панацея, а само временен лек, изваждащ веднъж на година-две "червените" от тежката депресия. А понякога черният период е още по-дълъг. За да не падне по-гръб, запалянкото търси неистово спасителната сламка в уреждане на мача, в хващане на играчи, в букмейкърски игрички и в съдиите.
Оправданията звучат наивно и съжалително. Истината е позната на всички, но никой не смее да я обяви - защото ще клекне пред съперника. Истината е, че в ЦСКА "пълнят гащите" още преди дербито и излизат на терена със сковани крака. Излизат без сърце, без дух, без желание, без хъс и без злоба. И затова падат. И ще продължат да падат, докато Феро води отбора, докато Цаха, Велизар и Гай носят червената фланелка. Представяте ли си докъде е стигнало духовното падение, след като Гай е любимец на публиката?!
Преди години беше Митата Якимов, а днес - хазартният африканец, чийто движения са по-некоординирани и от тези на Джар-Джар от "Междузвездни войни".
Ето защо фенът гледа тъпо в тавана и не знае какво да отговори на малкия си син, който със сълзи на очи го пита: "Тате, кога ще е следващата ни победа над Левски - на абитурентския ми бал, когато вляза в казармата или когато имаш внуци?".
|