Отстраняването на кожичката, покриваща главата на мъжкия полов орган - операция, по-популярна под името обрязване, обикновено се свързва с някакви леко езотерични религиозни общности и по тази причина поражда богат набор от легенди и митове.

Някои се кълнат, че обрязването подобрява сексуалния живот, а това, което обикновено имат предвид, е продължителността на самото съвкупление. Повечето с готовност ще разкажат многобройни истории за полови подвизи, които са оставили партньорите им в несвяст и с мускулна треска.

За противниците на ритуала нещата в долната част на мъжкия торс са си ОК - така, както природата ги е сътворила. Те предпочитат да се придържат към девиза, формулиран от един бивш американски президент по друг повод:


"Не бърникай онова, което и без това си работи добре"


Първите писмени документи за обрязването датират от V век пр.Хр. Бащата на историческата наука Херодот описва "хилядолетния" навик на египтяните да режат кожичките на пенисите си "от хигиенични съображения, които ценят повече от благопристойния вид". Евреите заемат практиката на обрязване от тях, но през ІІ век пр.Хр. се налага да започнат да се съобразяват с елинистичния идеал на "непокътнатия" пенис. За да го подкрепи законово, Антиох IV забранява обрязването под страх от смъртно наказание. Документирани показания от онези години показват, че много вече обрязани евреи са предпочитали да запазят живота си - те започнали изкуствено да удължават останките от пенисните си кожички, провисвайки на тях тежести, наречени Pondus Judaeus.

Обрязването сред евреите просъществува главно поради наставленията в Стария завет, който представя процедурата като част от договора между Бог и Авраам. Юдаизмът постановява провеждането на малка церемония - брис мила, при която специално обучено лице, наречено мохел, отрязва бебешките кожички на осмия ден след раждането. Някои лингвисти дори търсят корените на старата народна мъдрост "седем пъти мери, един път режи" в този ритуал.


Ислямът фаворизира сюнета


но мюсюлманчетата обикновено се прощават с няколкото сантиметра кожичка през пубертета си. През ХVІ в. обрязването на синовете на турския султан става повод за неколкоседмичен пир с много ядене, пиене и забавления, по време на който стотици момченца от по-неблагороден произход също участват в такъв ритуал.

Обрязването обаче не е само семитски феномен.


Аборигените в Австралия


някои африкански племена, повечето индианци в Северна Америка, също се обрязват главно по козметични причини или защото смятат, че така подготвят юношите за живота на мъжете.

В Китай, Япония и по-голямата част от Европа обрязването е непознато. През 1992 г. една анкета установява, че 62% от германците не разбират думата обрязване.

Същото не се отнася за САЩ, където последователите на древния ритуал изживяват звездни мигове през 50-те и 60-те години, когато медицинската циркумсизия е рутинна операция. Тя е извършвана при 80-85% от новородените момченца. Макар противниците на обрязването през последните години да засилват влиянието си, в САЩ над 60% от мъжките бебета се разделят с кожичките си, без да разберат за това до по-късно.

Обрязването в англо-саксонския свят става популярно в края на ХІХ в., когато различни лекари, знахари и обикновени шарлатани твърдят, че медицинската циркумсизия предпазва от редица болести и отклонения. Те варирали от епилепсията и астмата до мастурбацията, която в онези години е смятана за душевно заболяване. Джон Келог, човекът познат добре в целия свят от едноименната марка "Мюзли", е сред най-възторжените поддръжници на обрязването. Той препоръчва процедурата да се извършва в най-ранна възраст, по възможност без упойка, и смята, че това е нещо като сигурна ваксина срещу онанизма.

Чисто медицинските съображения в полза на обрязването се променят през годините. През 1949 един американски лекар публикува доклад с доказателства, че обрязаните са много по-малко застрашени от венерически болести, отколкото необрязаните. Находката му дава


нов тласък на циркумсизията


в Америка. По същото време обаче във Великобритания също авторитетен лекар поставя под съмнение целесъобразността на операцията и твърди, че тя би могла да нанесе повече поражения, отколкото полза. Съвременните схващания за нещата са базирани върху повече научни факти, но са също толкова противоречиви. Според някои изследвания обрязаните мъже настина са по-малко склонни да прихванат трипер или херпес от необрязаните, според други - не.

Независимо дали мотивите им са религиозни, козметични или медицински, много родители, които са готови да подложат мъжките си отрочета под ножа, мислят по-скоро за самата процедура. Макар отрязването на пенисовата кожичка при медицински условия да отнема от 3 до 10 минути, самият акт е болезнен, включително и психологически - видът на скалпела до детето е нещо, от което на родителите им става лошо.

Съществуват десетки начини да се извърши тази операция. Част от тях са бързи, ефикасни и предизвикват минимално кървене. Други са по-скоро церемония, изпълнена с рев, кръв и значителни рискове за здравето. Манипулацията се осъществява в болнични условия, но мохелите, от които е заимствана принципната технология, често правят ритуалната циркумсизия у дома.

Родителите, които подлагат децата си на обрязване, едва ли мислят за бъдещия им сексуален живот. Противниците на обрязването твърдят, че удоволствието, което очевидно носи удължаването на половия акт във времето, е по-скоро самовнушение. Те казват, че няколкото сантиметра богата на нерви кожичка създава милиони деликатни усещания, засилващи чувството за задоволеност. Обрязаните, смятат те, не могат да разберат за какво става дума въобще, защото им е била отнета възможността дори да пробват. Един американски противник на обрязването сравнява обрязания орган с дръжката на метла - няма подвижни части.

През последните години в Европа и САЩ се появят недоволстващи групи мъже, които са били обрязани в детството си. Оказва се, че те не изпитват сантиментални чувства към сливиците или апендиксите си, но когато стане дума за символа на мъжествеността им, нещата стоят другояче. Според роптаещите фактът, че са обрязани, ги кара да се чувстват полово уязвими, осакатени. Някои дори казват, че имат подсъзнателни спомени за самата процедура, която изживяват в кошмарните си сънища.

По данни на защитниците на процедурата необрязаните изпитват полови затруднения като трудна ерекция или липса на интерес два пъти по-често от необрязаните. Тези твърдения обаче не са подкрепени с категорични сведения. Про- и антилобитата изтъкват взаимно отричащи се теории и факти, като единственото сигурно остава мъдростта на народната поговорка: "Седем пъти мери..."


Aз, един от народа, син като небосвода!!!