Бих се радвал да чуя коментари по този материал, който намерих в Демокрация: ДОД или корпоративният данък ще бъде по-нисък от догодина? Непосредствената задача пред администрацията сега е да осигури строг контрол върху нарастването на публичните разходи и да предложи през есента на парламента да намали някои данъци. Това заяви премиерът Иван Костов преди дни. Наесен ще предложим намаляване на някои данъци, ако състоянието на икономиката позволява това, каза и финансовият министър Муравей Радев. Все още обаче не може да бъде направена точна прогноза дали събираемостта на данъчните приходи на бюджета и състоянието на икономиката в края на годината ще бъдат достатъчно добри, за да позволят леко падане на някои налози. Още по-малко пък може отсега да се каже в какви рамки трябва да се вмести предлаганото намаление. Точните сметки могат да бъдат направени най-рано наесен, и то само от хора, които разполагат с пълната информация за постъпващите суми от всеки конкретен налог и за времето на получаването им от бюджета. Едно обаче е ясно - възможностите за намаление на данъците няма да са големи. Затова за тях вече започнаха да се борят различни лобита. На първо място става въпрос за намаляване на данък печалба, тъй като това ще стимулира инвестиционния процес в страната, уточни Костов идеята си. Това мнение поддържа и председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции Илиян Василев. Според зам. шефката на главното управление на данъчната администрация Мария Мургина обаче е добре при възможност да се намали данък общ доход, защото той е „относително висок за нашите условия“. ДДС вече беше намален преди година от 22 на 20 на сто и сега ново негово падане изобщо не се обсъжда. Според Мургина всички останали налози имат ставки сравними с тези в бившите соцстрани. Така става ясно, че за ограничените възможности за намаление на данъците от догодина ще се конкурират данък печалба и ДОД. За свалянето на всеки от тези два налога има много сериозни аргументи. Намаляването на данък печалба ще позволи повече средства да остават във фирмите. Така те при добро желание ще могат да инвестират тези пари в обновяване на оборудването си. Публична тайна е обаче, че повечето фирми не обявяват пълните си обороти и съответно крият голяма част от печалбата си от данъчните. Така че лекото ново намаляване на този налог, който вече падна с 6 пункта от началото на тази година, едва ли може да се отрази сериозно на приходите в държавната хазна. По-лошото обаче в случая е, че то няма да повлияе значително и на желанието на предприемачите да инвестират в нови машини и съоръжения. Друг е въпросът, че ако данък печалба стане достатъчно нисък, фирмите няма да имат стимул да крият реалните си резултати, тъй като рискът да бъдат разкрити от данъчните става неоправдан. В този смисъл постепенното, но редовно намаляване на този налог е много полезно от гледна точка на събираемостта му и на изкарването на сенчестата икономика на светло. Това обаче едва ли може да стане много бързо. Според публикувани в пресата данни на финансовото министерство, до края на юни тази година са събрани 558.166 млрд. нови лева от ДОД, което е половината от заложеното в бюджета. В същото време в хазната са влезли 468.368 млрд. деноминирани лева от данък печалба, или близо 70 на сто от предварителните разчети. Тези числа нагледно показват, че държавата е принудена да разчита в по-голяма степен на парите, които събира от доходите на обикновените хора, отколкото на налога върху печалбите на фирмите. Това е така, защото за разлика от предприемачите редовите граждани много трудно могат да скрият приходите си. Всяка фирма изпраща пълна справка за изплатените възнаграждения на работниците и служителите си в съответните данъчни служби, а налогът се удържа автоматично всеки месец. Ето защо към намаляването на ДОД трябва да се подхожда много внимателно. Всяко по-рязко падане на този данък може да застраши стабилността на бюджета, а оттам и на валутния борд. От друга страна, дори лекото намаляване на ДОД е единственото, което ще бъде наистина усетено от хората. Опитът от началото на тази година показа, че въпреки едновременното падане на ДДС с два пункта и на данък печалба - с 6, цените на стоките почти не помръднаха. Тоест реалното намаление на два налога почти не беше усетено от обикновения българин. Ако тази година бъде избран вариантът за намаляване на ДОД, дори средно само с 1 пункт, хората реално ще разполагат с отстъпената им сума, без търговците да имат повод да я приберат чрез повишаване или ненамаляване на цените на стоките. Не бива да се забравя, че от доходите на хората вече се удържат и здравноосигурителни вноски. Предвижда се и половината от социалноосигурителните вноски, които досега се внасяха от фирмите, да бъде плащана от работещите. Въпреки че това не са точно данъци, за хората те имат подобен характер, тъй като реално намаляват доходите им. Евентуалното еднократно увеличение на заплатите с цел да се компенсира плащането на социални осигуровки няма да покрие и удържаните за здраве суми. Така че в най-добрия случай тежестта на удръжките ще бъде с 3 пункта повече за обикновения българин, ако не се намали ДОД. Най-добрият вариант може би е оскъдните възможности за евентуално намаляване на данъците от началото на следващата година да бъдат разпределени между двата налога. И тъй като в по-тежко положение са малките фирми и хората с по-ниски доходи, логично е техните данъци да бъдат намалени повече. „Демокрация“ предлага на вниманието на данъчната администрация примерен вариант за компромисно понижение на двата налога. В таблицата, по която се изчисляват данъците на физическите лица, е добре да бъде направена лека корекция на т. нар. стъпала. Добре е по възможност необлагаемият месечен минимум да бъде увеличен до 80 нови лева. По-голям ефект обаче ще има разширяването на второто стъпало, което в момента е от 60 до 80 деноминирани лева. Препоръчително е то да стане например от 80 до 150 лева. Така това стъпало ще обхване по-голямата част от хората с ниски доходи. „Революционният“ момент в нашето предложение е създаването на ново трето стъпало на таблицата - за доходи от 150 до 300 лева. Данъчната ставка за горницата над 150 лв. препоръчваме да бъде 22 на сто. Това стъпало цели да обхване хората с доходи около средната за страната работна заплата. Следващото четвърто стъпало в този случай ще бъде за доходи от 300 до 600 лв., петото - от 600 до 1200 лв., и последното - над 1200 лева. И въпреки че намаляване на ставките за горните стъпала от таблицата няма да има, реално данъците на хората с високи доходи на практика също ще бъдат по-ниски. Например за заплата от 700 деноминирани лева сега данъкът е 125.60 лева. Ако бъде прието нашето предложение, налогът за такава сума ще бъде 79 лева, въпреки че ставката на съответното стъпало не е променена. За средната за страната заплата от 200 лв. сега налогът е 35.20 лева, а според нашето предложение - 25 лева. Точните числа на новата таблица, разбира се, могат да бъдат определени само от хората, които разполагат с пълната информация за очакваната събираемост на данъците и за нуждите на бюджета. По-важен обаче е предлаганият от нас принцип за разширяване на долните стъпала на таблицата за облагане на физическите лица. При намаляването на данъка върху печалбата е добре да бъде възприет подобен принцип. За разлика от предишното понижение сега е добре с повече пунктове да падне налогът за малките фирми. Много от големите ни държавни предприятия вече са купени или са на път да бъдат продадени на офшорни фирми, които не плащат този налог у нас. Други промишлени мастодонти пък изобщо не работят и нямат печалба. Трета част от големите фирми са монополите, които трябва да бъдат разбити на по-малки предприятия. Повечето от частните големи фирми пък отдавна разхвърлиха дейността си на по-малки дружества, за да плащат по-ниската ставка на корпоративния налог. Пренебрежително малко са на практика големите компании, които внасят 30 на сто данък печалба. Така че дори тази ставка да не бъде променена, това няма да се отрази съществено на икономиката на страната. По-важно за успешния край на структурната реформа и за укрепването на дребния бизнес е да бъде намален патентният данък, който е включен в Закона за облагане на физическите лица. Напълно приемливо е и предложението на Българската стопанска камара този налог да не бъде увеличаван при разкриването на до 5 нови работни места. В момента при някои патенти сумата на данъка се увеличава с 25 на сто при всяко ново работно място. Естествено е срещу предлагания от нас принцип при намаляването на данъците да бъдат лобитата на богатите хора и компании, които логично имат и по-голямо влияние при вземането на такива решения. Ако нашето предложение се приеме обаче, това ще означава, че България съкращава дистанцията си с нормалните страни, на които се стремим да приличаме.# Автор: Йоанна СТЕФАНОВА