Уважаеми господа, Прочетох внимателно и размислях над Вашите отговори, но ... не мога да ги приема само с представената аргументация и вярвания. Предлагам на Вашата преценка моите аргументи. Струва ми се, че вярата, че ниски данъци са рашаващ фактор, който ще интезифицира частните наши и външни инвестиции и ще събуди почтения и нормален предприемачески дух у нас, според мен е твърде несвързана с действителността у нас. Днес процентите на данъците у нас, сравнени с мнозинството например западноевропейски страни, са значително по-ниски. Цената на работната ръка - също. Подготовката на работната ръка също е на приемливо ниво. Географската близост е също положителен фактор. Но защо при всички тези поевтиняващи и предразполагащи производството предимства западноевропейски фирми почти не инвестират у нас, а наши нормални почтени дребни и средни потенциални предприемачи - може би още по-малко? След като вече застанах може би на позицията едва ли не на враг на страната в очите на някои от Вас с нечуваното мнение, че няма основание данъците у нас да бъдат намалявани без абсолютно безспорни предимства за бюджета ни и за частното предприемачество (мокрият вече не се бои от дъжд), ще си позволя от моя опит да споделя кои са факторите според мен, спиращи предприемачеството у нас. 1. Липсва добра търговска инфраструктура - истинска електронна разплащателна система на дребно и на едро, действителна пощенска пакетнодоставна дейност, модерни телефонни услуги, добри пътища, добри летища, добри пристанища, добра обслужваща митническа и спедиторска дейност, действителна застрахователна дейност, приличен вид на населените места и още безброй необходими неща както на западния, така и на потенциалния български предприемач; 3. Няма познания за трезва преценка и пресмятания дали има предпоставки за започване на дадена дейност - какво може да се предложи на пазара, какво реално може да се продаде, какво то действително може да донесе като печалба, как то трябва да се направи известно и привлекателно за потенциални купувачи и прочие. 3. Няма действително банково кредитно дело за производство и търговия. Никой на Запад, дори и пребогати могъщи концерни, не започва дейности с изцяло собствени средства. Класическият пример на Запад за начало на собствена предприемаческа дейност на отделен индивид е чрез кредит от банка, след представяне на убедителен търговски план (която печени собствени и наети експерти на банката преценяват безпощадно) и залагане на собствен недвижим имот. По подобен начин се кредитират и колективи от служители и работници в дадено предприятие при предстояща продажба или затваряне. 4. Имаме наличие на твърде раздута и твърде неефективна и безотговорна бюрокрация, спъваща търговския и производствения живот. Без ефективна и разумнооразмерена държавна и общинска администрация т. е. без полезна бюрокрация, нито една страна в света не може да функционира нормално, но напоследък у нас като че ли бюрокрацията взема две изродени форми - изнудваческоподкупна и законнолицензионна. Ако на тези тенденции не се сложи категоричен край, според мен нашата икономика ще премине от "социалистическа" в "лицензионна". Първа задача на бюрокрацията за осигуряване на собственото благоденствие ще бъде да забранява чрез закони по принцип всичко, а след това да го разрешава с "лицензии". Част от бюрокрацията ще се задоволи с топли места и заплати и добросъвестно ще следва въведените от нея закони, ще забранява, след това ще лицензира и за това ще получава пожизнено заплати и пенсии. Друга част от бюрокрацията не ще се задоволи със законните заплати и ще отказва лицензии без подкуп или ще дава незаконни лицензии срещу подкуп. И едната и другата форма пресушават ентусиазма на наши, а да не говорим например за западноевропейски предприемачи. 5. У нас има наченки на организирана престъпност, която се опитва да получи пазарно перално присъствие в различни браншове (приказките за мафии в пълния, например италиански, руски или американски смисъл са разбира се пресилени). Тази престъпност заплашва както пряко, чрез заплахи, престъпления и "охранителна дейност" почтени предприемачи и непряко чрез нелоялна конкуренция с "ефтини" придобити чрез престъпления капитали за инвестиции чрез "изпирането" им. 6. У нас няма данъчен морал. Мнозина "предприемачи" не плащат данъците си, техното производство така става по-конкурентноспособно и те конкурират нелоялно почтените предприемачи-данъкоплатци. 7. У нас няма търговски морал. Поговорката "Казана дума - хвърлен камък" вече отдавна няма нищо общо с нашето Отечество. Страната ни в значителна степен се е превърнала в една арена за надлъгване между "бизнесмени". Договори, обещания, задължения, ръкостискания нямат у нас тази стойност, която те имат в нормалните (например западноеввропейските) страни. Ние правим първата сделка, като че ли тя е последната. Западните предприемачи правят при първата сделка всичко възможно тя да не бъде последната. От това надлъгване в крайна сметка губят всички, но най-много малките и средните предприемачи. Мнозина почтени хора с потенциал на предприемачи не смеят и не желаят въобще да навлезат в "света на бизнеса", защото той у нас в голяма степен се покрива със света на измамата. 8. Няма възможностти за контролирано акумулационно периодично (например 3 или 5-годишно) натрупване на необложена печалба за бъдещи по-голями инвестиции в собственото предприятие. Това е най-могъщият фактор на Запад за разрастване на предприятието. 9. Данъчното дело не освобождава от облагане по достатъчно добър начин действителни разходи в производството, а толерира несъществени за производството разходи като автомобили, офиси, телохранители, секретарки, банкети, шампанско под път и над път и прочие. Тези изброени набързо фактори (списъкът може да бъде разширен), а не данъчните проценти, са според мен фаталните бариери за предприемачеството у нас. Когато говорим за данъци и конкретно за най-съществения данък - данъкът върху печалбата на предприятието, не трябва да забравяме, че става въпрос действително за облагане с 20-30 процента само на това, което е останало като чиста печалба след като всички - от директора до потриера, са получили заплатите си, след като са заплатени всички суровини и производствени разходи. Данъкът върху печалбата не отнема никому залъка от устата му. С добро данъчно дело, контролирано до последната стотинка от гражданите чрез ровещи журналисти и кадърна опозиция според мен, ако има политическо разбиране и желание, могат да се намерят средствата за преодоляване в значителна степен на изброените негативни фактори. Ако намалим данъците ни, откъде ще се вземат средствата за подобряване на тази част от инфрастуктурата, която не е "търговска" - пътища, улици, митници, полиция, данъчно дело? Но аз май се отклоних от темата за Косово? Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция