Уважаеми г-н Иванов, Първо искам да ви посоча, че в никакъв случай за мен САЩ са идеалната държава, нито са пример за останлите. Просто по стеченията на обстоятелствата в момента съм тук, но бих препочел да живея в Европа, по-специално в Англия, където вече съм живял. Здравната осигурителна система тук е меко казано отвратителна. Много от нещата за които пишете са вярни. Мога с вас да поспоря за някои детайли. Тук здравното осигуряване на работещите е задължително и се осъществява на федерално ниво. Всеки е осигурен при злополука или при пенсиониране. Т.нар. Medicare. Частното здравно осигуряване покрива лечение в болници, визити при лекари, рецепти за лекарства. В общи линии е някъде около 250 $ на месец и представлява 10% от средната работна заплата. Но е вярно че 40 милиона американци нямат здравни осигуровки. Но ако не се лъжа имат социални програми, които осигуряват най-бедните. За гетата проблемът е малко по-сложен и не се дължи само на ниски доходи. Но лично аз не мога да понасям американските градове, нито пък американската култура. Но това е съвсем друг въпрос. Всъщност, за да не съм голословен какви са данъчните нива тук и в България, ще дам един примерен бюджет на една малка фирма в България и една в САЩ. България: Нека да речем че приходите на една фирма в услугите за един месец са 1000 $. Ще опростя случая като приема че в дейността си фирмата няма разходи за суровини и материали. Този приход е постигнат чрез работата на двама човека, които взимат работна заплата от 200 $ на месец. Върху тях се начислява социално осигуряване от 30% ако не се лъжа (моля другите да ме поравят ако не съм съсвсем точен в процентите). Това означава 120 $ над заплатите от 400 $, като разход от гледна точка на фирмата. Прибавете 200 $ за наем на офис и 150 $ за сметки (телефон, парно и т.н.) Дотук от вашия приход се приспадат 870 $. Имате печалба 130 $. Тя се облага с 35%. Оставате с 84.5 $ след данък печалба. От тези 84.5 $ вие трябва да плащате за такива неща като кола и някакви други малки разходи, за кафе във офиса например, защото ако ви дойде клиент би трябвало да му преложите нещо - от елементарна любезност (не знам защо сте останали с впечатление че в българките фирми шампанското се лее всеки ден - поводи няма :)). Тоест след всички тези операции вие оставате с 0 $ във вашата фирма. Към всичко това горе в много от случаите вие трябва да плащате и фиксирани патентни данъци, които не са малки. Въобще да не говорим че трябва да купувате и някаква елементарна техника, с която да си вършете работата. От хората които са получавали заплати държавата удържа още 25% ДОД. От онези 300 $ които са останали в тях като чист доход те плащат още някъде около 200 $ сметки на същата тази държава, която е монополист в предлгането на услугите от първа необходимост. Какво се получава? Държавата прибира някъде около 780 $ под формата на преки данъци и монополно предлагани услуги. Срещу това гражданите получават разбити пътища, отвратителни комуникации и инфраструктура, имитация на здравеопазване, символични пенсии, и още по-символични обезщетения при безработица. Ако при това положение вие искате данъците да се вдигат още, честно ви казвам, по-добре да се върнат времената на Тодор Живков. Тогава поне всички знаехме че това е социализъм и нямахме никакви илюзии. Имайте пред вид че сравняването със Запада като ниво на данъците е много рискована работа. Ако ще плащаме суровините и енергиите и сметките по цени в Западна Европа, би трябвало да се приложат и тамошните данъчни ставки за доходите на населението. Вие по-добре знаете от мен какъв е необлагаемият минимум в Швеция и дали хората получващи 200 $ заплата би трбвало въобще да бъдат облагани с данъци. Нека да видим как стоят нещата в САЩ, с подобна фирма (без разходи на суровини и материали, възможно опростявам случая): Нека фирмата има приходи от 10,000 $ които се постигат с труда пак на двама човека (това е реално за малка фирма). Те взимат заплати от 2,500 $. За да бъде по-лесно ще приема че здравното и социалното осигуряване се плащат от фирмата, макар че в действителност те се разделят между фирмата и работника. Тези ставки са 15% върху заплатата. Тоест над заплатите от 5,000 $ се плащат още 750 $. Наем на офис е 400 $. Всички сметки са още 200 $. Две служебни коли, застраховките и бензинът - още 400 $. 200 $ отиват за текущи офис разходи като газирани напитки. Горе долу това са разходите. Общо - 6,950 $. Остават 3,150 $ които се обалагат общо с около 20% федерални и щатски данъци. След като се извадят тези 610 $ остават 2,440 $ чиста печалба, която може да я реинвестирате в разширяване на бизнеса, да я валгате в акции на борсата или да правите какво си искате с нея. Тоест тези 2,440 $ отиват по един или друг начин обратно за ръст на икономиката като цяло. Държавата прибира като данъци 1250 $ от ДОД върху заплатите, 750 $ като осигуровки, и 610 $ като данък печалба от фирмата. Или общо 2,610 $. Тъй като сметките и личните здравни застраховки се плащат на частни компании, тези пари не се преразпределят от държавата, а от механизма на търсенето и предлагането. Хората избират какво им е изгодно да купуват или да ползват. Пътищата са им наред, комуникациите са далеч по развити дори от тези в Западна Европа, здравеопазването е на прилично ниво като качество (слава богу още не съм видял болниците им :)). Разбира се, отново казвам че това не е идеалния модел. Но и Западна Европа също не е идеалния модел. Не случайно Перла Свет повдигна темата за Третия път. В същото време, аз се опитвам да ви кажа че моделът на САЩ е много по-адекватен за етапа на развитие на пазарните отношения в България. И това не е случайно защото има доста сходни моменти между САЩ и България в исторически план. И двете държави са млади и започват да градят без традициите на западноевропейските държави. Към това прибавете и последните десетилетия в България, които са унищожили и малките заченки на нормало гражданско общество, развити през първата половина на века. Мисля че тъкмо тука вие обърквате нещата и приемате че държавата в България има същите механизми за социална защита, каквито има държавата в Западна Европа. Нямат нищо общо. Това което виждаме в момента в България са остатъци от социалистическия държавно-бюрократичен апарат. И да се опитвате да очаквате от него това, което вие очаквате от шведската държава е меко казано илюзия. Ето защо аз смятам, че за България е добре първо да мине през възможно най-либералния модел на икономика, който да разруши остатъците от социалистическата държава и да възпита отговорни за съдбата си и страната си граждани, а след това те сами да създат онези социални механизми, които да ни приближат до Западно Европейския стандарт. С уважение, ex-Pesho