Съжалявам, че се забавих толкова много. Абетор, благодаря ти за отговора. Честито и за кученцето! Много бих се радвала ако повече хора се обръщат за домашни любимци към приютите.

Има жени, които са запознати с това, че имат избор, но нямат увереност, че могат наистина да го направят. Има жени, които имат подсъзнателен психологически проблем и приемат побоя или друг вид насилие за нормално отношение към тях. Дали защото са го заслужили и им се вменява, че те са виновни...

За закона е хубаво, че го има, но в действителност съм съгласна с абетор, че само го има. Познавам жени, които са се опитвали да викат полиция, опитвали са се да бягат и да търсят защита в полицията, опитвали са се да вадят медицинско, но познайте до къде се е стигнало и каква реакция са получили от съответните органи... Да, мизри, може да има благосклонни съдии, но те са последната спирка от пътя, който трябва да се извърви, за да се стигне до законно разрешаване на проблема. Истината е, че докато се стигне до съда, жената трябва да се опазва и да е уверена, че ще успее. Насилникът успява да се добере до нея и да я манипулира отново, да я пребие от бой. Насилникът успява да разпространява навсякъде твърдения, че всъщност той е прав и нищо такова не се е случило, та дори си и вярва.

Проблемът наистина е в социалните служби, които трябва да помогнат на една такава жена, направила избора си (да не я бият) и да я подкрепят активно в най-трудните първи месеци.
Със съвети, с пари, с подслон, с психологична помощ, с юридическа помощ. Със всичко, от което жертвата на насилие, взела собственото си решение да не го допуска повече, има нужда.

Ето това е, няма къде да отидат + икономическата зависимост + психологическите поблеми и неувереност.
Някои жени успяват, но получават поне подкрепата на роднини и приятели. Ако обаче, проблемът с допускането на насилие в къщи е заложен от детството или поради традиционалистко или консервативно мислене, семейството на жертвата не я подкрепи, или жертвата няма такова семейство, то е почти обречено нещо да се промени. Тази жертва не знае или няма сили за избор. Децата, които излизат от домовете, няма на кого да разчитат. Те не са получили достатъчно добро образование, нямат семейство, нямат помощ, нямат в повечето случии добро отношение към себе си и вярват, че нямат друг избор. Лесно е да бъдат заблудени и да останат в капан.
Няма ли възможност да се работи с тези рискови групи превантивно? Няма ли начин да заработи законът по-рационално и да е по-лесен за прилагане, а не да се разчита на субективна преценка? Не е ли по-лесно да се създаде законово основание и съответно бюджетиране към социалните за развитието на терапевтични и образователни програми?